Ars Poetica – ВАРВАРИТЕ

Събрани на стъгдата, що очакваме? 

Та варварите трябва да пристигнат днес!*

ВАРВАРИТЕ**

Не чухте ли? Нощес преплували морето.

И лъскавите им очички светели

зловещо като вощеници в мрака.

А днес отвън, на улицата спря се

един освирепял баща и се разкряска:

– Да знаете, пера и пух ще хвъркат!

И друг попита: – Но къде са?

– Не знаем ний – отвръща му тълпата, –

но всички туй говорят. Господи,

нима след Май Декември се задава?

Войската спи ли? Бодро отговарят:

– Не спи войската. Будни сме. И пазим.

А да не би там нещо да ви липсва?

– Да, липсва. Нямаме си опит.

И гражданите, ясно – в паника,

търчат със мрежички, пазара пресушават,

по цели нощи вестниците гризкат

и люшка се назад-напред Градът.

Ще дойдат варварите... Как?! Ще дойдат!

Най-личните мъже до късно светят.

Но всякакви решения сега ни

изглеждат слаби пред опасността.

Градът като мравуняк е настръхнал.

– Те вече тук били, маскирани и умни,

сред нас, представяте ли си! И никой

без уреди не би ги отличил.

– Тогава дайте уреди. И нека видим

какво ще ни покажат мозъците електронни.

– Уви, засича техниката скъпа,

науката – и тя! – примигва късогледо.

– О-о, да! Напразно вярвали сме ние –

роят се самозвани философи,

младежите се гаврят със страха,

крещят: – Варвари-и-и, къде сте?

И всеки срещнат плахо гледа,

сърцето си захлопнал с трясък.

...И ето ни в средата на света,

в очакване на варварите.

Любов...

Къде си ти?

Как опустяха

площадите, до вчера пълни с влюбени!

* * *

  БЕЛЕЖКА 

  В течение на десетина години умувах как да напиша този текст. Писан е през лятото на 1980 г. под влияние на Константинос Кавафис (1863-1933). Валеше дъжд и бях сам в редакцията на "Комсомолска искра", когато по някаква си работа се появи Владимир Янев*** и стана първият му критик. Приседнал върху рамката на прозореца с поглед към шумящия шадраван срещу бароковата сграда на местната община, Владко рече нещо странно: "Знаеш ли, не ми се щеше да приключва това, дето си го нанизал тук!"

  1 юни 2013 година

   Илюстрацията долу: 

   Открит тези дни при разкопки фрагмент от скулптура на римския император и философ от школата на стоиците Марк Аврелий (26.IV.121 - 17.III.180 г. от Хр.)

  

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 1 avg. 1980 – edited 2 maj 2018

___
* От "В очакване на варварите" на Константинос Кавафис (1863-1933). Кой изпрати тълпи мюсюлмани в Европа е въпрос на дневен ред и в началото на ХХI век.

...Както споменава в предговора си съставителят, "въпреки че изследването се ограничи само до двайсет и една страни, то потвърди, че Кавафис се чете и днес като съвременен поет, че Кавафис се е сдобил с "авторитета и излъчването на световен поет". Кавафис не е родоначалник на семейство (няма деца) - раждал е стихотворения, които с течение на годините са породили други стихотворения, да кажем, техни внуци и правнуци. По всичко изглежда ХXI век настъпва с цяло едно многодетно поетично семейство от стихотворения, написани под влияние на Кавафис. 
   Понятието "породено от Кавафис стихотворение" бе използвано за пръв път от елиниста Савидис, на когото впрочем е посветен и споменатият том. За Савидис породени от Кавафис са творби, които пряко или косвено са вдъхновени от някоя от композициите на Кавафис. В антологията на Центъра за гръцки език са включени 1531 такива стихотворения, които взимат пряк повод от поезията на Кавафис, защото в противен случай урожаят би бил огромен. Също така има стихотворения, в които централен е образът на самия Кавафис или които влизат в диалог с него. 
  Но кое превръща Кавафис в световен поет и му дава възможността да събеседва и да вдъхновява събратя от всички възрасти толкова години след смъртта му? Това е иронията. У. Х. Одън говори за тон и уникалност, Йосиф Бродски – за "оголената му от емоционалност" поезия, Сеферис – за парадокса на поезията му да вълнува поетично чрез непоетичен език. "Кавафис – твърди Вагенас – е единственият поет, използващ иронията като основен механизъм за създаване на поетика. Особената драматична и трагична ирония на Кавафис, формираща и толкова плътната му словесна ирония, е онова, което в текстовете му предизвиква поетично вълнение, като прави излишна словесната сантименталност". Вж. http://www.kultura.bg/bg/article/view/4646

** От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив,1983 г.

*** Днес любим на младите студент(к)и поет, лит.критик, доцент, а може би вече професор по литература в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Бел.м., tisss.