Документи – GO AWAY

GO AWAY*

1.

Богатите имат всичко, бедният има само Бог. 
2.

  И онези правят всичко да му отнемат Бога, да съсипят Вярата му, потомците ни да развратят, семейството да отвърнат от Вярата: чрез възгордяване, алчност, похот, лъжа, кощунства над човешката природа, злостни речи срещу Исусовите послания.

3.

  Българите, родени между 1940 и 1950 г., сме щастливо поколение, че не ни засегна пряко нито световната касапница, нито месомелачката през десетилетието след края на войната. Раснахме в подредена държава... да, гадна, но добре подредена за всеки, който от хлапенце сам се учи да отсява зърното от плявата на партийните агитки. 

4.

  Бог вероятно е най-неудобният свидетел на кощунствата върху жената, децата и семейството чрез посегателства върху пола на човека.

5.

  Били сме и триж по-бедни, но по-унижавани не си спомням в моя живот българите да сме били. Несправедливостта е навсякъде, униженията са отвсякъде; и колкото по-честит е един тип, значи, толкова по-нагъл, по-безскрупулен и по-противен е той на всичко човешко. Това е дереджето на днешната наша "чиста и свята република", за която бленуваше Левски – Апостола на Българското достойнство, срещу чието лобно място туриха цветен афиш на одупен лигав травестит... и травестита медиите обявиха за крал на песните, най-сладкогласния певец на България.

6.

Набор 1947

   Баба ми Господинка от Харманли, когато изпращала от пловдивската жп-гара най-малкия от петимата си сина, най-обичания, най-нежния, най-галения, връчила му цветна картичка с лика на Господ (същия образ като в илюстрацията най-горе). Сгънат на четири, той държал майчиния дар в джоба на реднишката си куртка над сърцето и вероятно си вярваше, че импровизираната иконка го е опазила в най-кръвопролитните сражения, водени от нашата армия през Втората световна война. От велосипедната им лекокартечна рота "за запушване пробиви по фронта" оцелели около една четвърт. Не беше религиозен, в черква не си спомням да е влизал, но майчината иконка и три куршума, между които един немски "дум-дум", предназначен да троши кости – спомен от фронта, наред с ордена за храброст, две юзчета (чашки за по 30 драма ракия), плюс груба, циганска направа ножица за тенеке, спомен от баща му Георги – бирника-бедняк, държеше под ключ в дървена кутия, кутията – и тя заключена, в шкафа над брачното им легло с майка ми от Пазарджик. След смъртта му най-изненадан бях от иконката – мърлява такава, омачкана, раздърпана, но пренесена над сърцето от онзи някогашен Пловдив през Югославия до окопите край Драва и върната пак тук, в Пловдив, където я пазеше като реликва. А не беше набожен.

  7.  

  Убиват нацията бавничко, бих казал, с кеф. Все едно тлъст питон души зайче. Трийсетина години вече онова, което болшевизмът, фанатизмът на партийните секретари и мекеретата на властта не успя да съсипе през соца, сегашните са на път да го сторят. Кадърните българи презглава бягат от Отечеството, оказало се в задушаващата прегръдка на Биг Брадър – същия онзи приятел, дето ръси коледни дарове за нашите хлапенца, лъскави кукли, писалки, играчки, заредени с експлозив, и в прав текст ни каза: достатъчни сте ни на тази територия не повече от пет милиона българи. Ние сме древна нация, умеем да слушаме какво ни се говори. Понякога търпението ни трае половин хилядолетие. 

8.

  Българите, казват, сме малодушни, некачествен материал. А бедният има само един Бог на своя страна. И апостолите на бога не са непременно учени хора с диплом от престижен западен университет и аристократска титла за превъзходство. Чудното е, че назначени от новия Биг Брадър за оратори на Нацията през тези трийсетина хубави години не с умните си приказки, а с делата си крещят, внушават: Върви си, Господи! Няма място за Теб в тази територия, в тази джунгла, обсебена от бесове, управлявана от алчност, двуличие и пищна простотия. Или изречено на така любимия за всички ентусиазирани от т.нар. европейски духовни ценности българи изискан английски: Go on, O God, who is in Heaven!**

  9.

   Драги съграждани, овце! Днес е Велика събота – Исус слиза в Ада. Боядисахме ли вече яйцата, козунаците пекат ли се, прясно закланото агнешко и руйното вино за трапезата вече осигурихме ли? Очакваме с мерак възкресението, нали!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7/8 apr. 2018

–––

* Върви си (англ.)
** Върви си, Боже наш, който си на Небето! (англ.)