ЗА ВЯРАТА В БОГ
Чувствата се пораждат в
граничната зона, където идеалното се разкрепостява в обикновеността. Човекът
изкушава именно защото е грешен и не се поддава на математически строгата логика. Всякакви
всеобемащи и уж обясняващи света докрай религии, теории, идеи отблъскват със своята скованост и едва прикрита неприязън към грешния човек зад кухи
фрази за любов.
Фанатикът
безусловно вярва, понеже е посредствен, а не защото духът му е силен. Силен дух не би позволил да го оковат, над него не звездното небе, ами орнаментираната везба на изкусни манипулатори да го очарова. Това, което
назовават "вяра" в повечето случаи изобщо в религиозните общности,
тълпящи се в нозете на някое уж висше божество, се оказва подчинение, сурова
дисциплина, ужас да не сбъркаш канона, да не разгневиш Силата и Властта.
В името на човечността унищожават
най-човешкия рефлекс, склонността ни да грешим, да се изкушаваме и да
изкушаваме, с други думи и по-ясно казано, сурово подтискат стремежа ни да
мечтаем, да опипваме граничните забрани с риск дори за живота си, но и с
тръпката на откривателя.
Пловдив – европейска
културна столица 2019
Plovdiv,
edited 13 mar. 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар