Ars Poetica – УЦЕЛЕН

УЦЕЛЕН

На Сончето – с обич!

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял,
нали е май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.

Една, че втора песнички измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет

и старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов –
единствен сякаш в цялата вселена
на любовта е отреден за бог.

Тъгува трънчето и лей сълзички
по този щур, същински перушан,
покри се с бледорозови звездички,
превърна се, по-точно, в цъфнал дрян.

Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и с точния си изстрел сам наказа
скореца, и накрая, ето на! –

лежи уцелен право във сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиян да е престане, както аз.

Мъжът, надникне ли в моминска пазва,
за безразсъдства чувства се готов,
но всяка дръзка лудост се наказва,
когато става дума за любов.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9  maj 2013 – edited 13 mar. 2018