В памет на Нина от бащиния ми род*
ДОНОС ВЪРХУ ТОАЛЕТНА
ХАРТИЯ
Ах, господине, страшно съжалявам!
Изпълнена с голямо уважение,
понеже сте тъй горд и тъй прославен,
а честността ви пример е за мене
и може би понеже няма друга,
която истината да ви каже,
пред наглостта на вашата съпруга,
която не ви заслужава даже,
реших най-искрено да ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследва, по кого въздиша,
с кого си ляга, глупава и млада.
Поне да бе ей туничко дискретна
и тоз дивак да беше мъж достоен,
а то разбуниха съвсем градчето
и всички сме ужасно неспокойни.
Това е градинарят, господине,
мизерникът, нает да копа двора,
но рови се и в нейната градинка,
и хвали се на всичкото отгоре.
Из къра с него, весела, честита,
по цели седмици се размотава,
а както знам, единствено разчита
на вас разбрицаната ни държава.
От него пропищял е орталъкът,
петима рогоносци тайно дебнат,
и техните женици съхнат в мъка,
от ревност и без никаква надежда.
И аз една от тях съм, господине,
и мен ме гони ревността коварна,
че плюх на своя мъж и свойто име
и до насита любих се край Варна.
На пясъка със него поиграхме,
търкаляхме се, любихме се много,
лудеехме и най-щастливи бяхме
като деца, докоснати от бога.
Оказва се, за любовта се плаща,
и ето ме отново при мъжа си,
смирена уж, ала намятам плаща –
да отмъстя, докато не е късно.
Ах, господине, страшно съжалявам!
Изпълнена с голямо уважение,
понеже сте тъй горд и тъй прославен,
а честността ви пример е за мене
и може би понеже няма друга,
която истината да ви каже,
пред наглостта на вашата съпруга,
която не ви заслужава даже,
реших най-искрено да ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследва, по кого въздиша,
с кого си ляга, глупава и млада.
Поне да бе ей туничко дискретна
и тоз дивак да беше мъж достоен,
а то разбуниха съвсем градчето
и всички сме ужасно неспокойни.
Това е градинарят, господине,
мизерникът, нает да копа двора,
но рови се и в нейната градинка,
и хвали се на всичкото отгоре.
Из къра с него, весела, честита,
по цели седмици се размотава,
а както знам, единствено разчита
на вас разбрицаната ни държава.
От него пропищял е орталъкът,
петима рогоносци тайно дебнат,
и техните женици съхнат в мъка,
от ревност и без никаква надежда.
И аз една от тях съм, господине,
и мен ме гони ревността коварна,
че плюх на своя мъж и свойто име
и до насита любих се край Варна.
На пясъка със него поиграхме,
търкаляхме се, любихме се много,
лудеехме и най-щастливи бяхме
като деца, докоснати от бога.
Оказва се, за любовта се плаща,
и ето ме отново при мъжа си,
смирена уж, ала намятам плаща –
да отмъстя, докато не е късно.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 26 avg. 2007 - edited 1 mar. 2018
___
* По действителен случай. Нинче, ако ме виждаш от Отвъдното, прости, че те харесвам за твоя чар, дяволитост и щур оптимизъм.
Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар