Ars Poetica – УРОКЪТ

УРОКЪТ 

Най-тихото момиче в този клас,
но те кълват го стръвно, нагли, смели,
така цинично зли, че даже аз,
обръгнал на невежество, немея.

Изваяни под пластове от грим
в най-скъпи дрешки по последна мода,
съвсем не съм им тук необходим –
за нежността да им говоря мога,

за Дон Кихот, за Хамлет с часове –
и не с апломб, а простичко, човешки,
но тях животът вече ги зове
и няма как да ги науча нещо.

Като че ли единствено сред тях
мен сродно ми е тихото момиче, 
което и в просташкия им смях
останало си девствено, занича

към черната изписана дъска
с редиците от формули и знаци,
че най-внезапно се усетих кал, 
най-глупавия даскал на земята.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 noe. 2007 – edited 12 fev. 2018