Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 28 февруари 2018 г.

Ars Poetica – РЕВНИВИЯТ ЖЕНИХ

РЕВНИВИЯТ ЖЕНИХ


– Когато снощи те потърсих, Лили,
оказа се, че няма те у вас...
– Ах, боже мой, къде ли пак съм била!
Да, спомних си... Бях у съседа Спас.

– То беше доста късно. Казвам, късно
на гости през нощта кой ходи, кой?
– Ех, ти с туй подсъзнание тъй мръсно
на кръст ме разпна... Ама че герой!

– Не, питам само. Търсих те за нещо,
което ме измъчва тия дни...
– Кажи, защо ме гледаш тъй горещо,
че плувнах цяла в парещи вълни.

– За пръстенче дойдох да взема мяра,
че при златаря щях да мина пак.
– Това ли било, как ме изненада!
Че бива ли да шеташ в тоя мрак?

И прекосил си тез дълбоки преспи,
през сто баири стръмни бил си път?!
– Как тъй защо, нима не се досещаш,
за нас дори и бабите мълвят.

– Да бъбрят, само глупости мърморят;
щом пукне пролет, твоя ще съм аз.
Почакай месец-два, че и отгоре
и преглътни проклетата си страст.

– Преглъщам я, ала защо да крия,
отлагаме тъй дълго оня миг,
когато с вино и шише ракия
у вас ще вляза като скъп жених.

– Ще дойдеш, ех! Мерак набрал си множко,
наградата тепърва предстои...
– Да, миличка. Мечтая цели нощи
и пред очите вечно си ми ти.

Дойдох, а тебе никаква те няма,
сега от Спас ли да ревнувам аз?
– Това ли било! Ай, каква ли драма
у теб ще да е лумнала тогаз!

Той болен е. Умира и се гърчи,
изнемощял, нещастен и проклет;
наложи се да го повивам в кърпи
и в три чаршафа, мокрени с оцет.

Да знаеш, снощи даже не съм спала
и молих се за грешната душа;
не мигнах, мили, пуста опустяла,
та в сетния му час да го теша.

– Тешила си го, виждам, вече зная;
по гушката ти морави петна
показват ми, че винаги накрая
наяве истината е една.

– Не ми ли вярваш? Той сега умира,
душа бере, на път за Оня свят.
– Е да, затуй със вино и ракия
почерпи ме, като да съм му брат,

и песни пя, и свири на китара,
с момците се надборваше дори,
та даже и кръчмарката ни стара
прокле го в Ада вечно да гори.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 uni 2008 – edited 28 fev. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар