Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 17 февруари 2018 г.

Ars Poetica – ВРЪЩАМ СЕ

ВРЪЩАМ СЕ


И изниза се петък, дъждовно,
и си тръгвам отново пак сам,
и над мен прелетя като спомен
твоят образ, едва очертан.
Петък вечер, събота, неделя
ще съм само един силует –
мъж случаен току на предела
между мил и ужасно проклет.
Ще поспоря наум със жените,
от които обичан съм бил,
и една по една ще ги питам
колко мъка съм им причинил,
та заслужих това наказание –
да се връщам сам у дома,
да ближа сам старите рани
и да знам, че и ти си сама,
че не мога нищо да сторя
в този кротък вечерен дъжд,
с тези улици, къщи и хора –
просто тъжен, отчаян и мъж.
Цял подгизнал от спомени стари,
три дни да си мисля напук
как седиш зад стъклото, навярно
подпряла брадичка с юмрук.
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 noe. 2006 edited 17 fev. 2018

1 коментар:

  1. Жени мноооооооого! Сега в тия времена обаче трябва да са ни равни по отношение на материалната част! Иначе ясно е че ще е от интерес!....

    ОтговорИзтриване