Ars Poetica – ТАЗИ ВЕЧЕР ХИЧ НЕ МИ СЕ ЩЕ

ТАЗИ ВЕЧЕР 

ХИЧ НЕ МИ СЕ ЩЕ

Днес ми е ден, и тази вечер много ми се ще
да си ми под ръка, да те нацелувам.

Днес ми беше труден ден, обаче тази вечер
много ми се ще да си ми под ръка, да те целувам.
Да си в рокля с хиляда и едно малки копченца
и едно по едно бавно да ги разкопчавам...

Тази вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите,
понеже ситен дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал.

Никой толкова уют в самотността не е съзирал
повече от мен, мисля си – до днес... Да, никой.
Сраснал съм се с кожата си даже, 
от себе си навън не мърдам.

Тази нощ навярно пак ще те сънувам, 
ала всъщност
ти не си ми и нужна толкоз много.
Нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом
с решителност, каквато само страстните момичета владеят.

Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние
и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тези дни.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 fev. 2012 – edited 16 fev. 2018