Story – ПРЕЛЪСТЕН И ИЗОСТАВЕН

ПРЕЛЪСТЕН И ИЗОСТАВЕН

    

     Дали не ме прихвана от котарака Мики!

     Любовта си е вирусно заболяване. Виждал съм дузина момиченца, влюбени в едно момче. Ама момъкът нищо особено не прави… Щура си се гламаво като другите хлапаци: плюе приятелчетата, красиво им бие комбици (средният пръст сгънат стърчи над юмрука) по кратуната, а пък и те – по неговата кратуна, дращи с тебешир и крив гвоздей разни цинични думи в ученическата тоалетна, драще и по стените на къщите, рита си ученическата чанта, по-често шутира чантата на друг, дърпа за плитките момичетата, нарича ги гъски, патки, кокошки, мърли, гордее се, че умее звучно да се оригва, да пърди с мерак и прочие, просташки песнички да пее, да кълве от закуските на по-малките и понякога, когато е на кеф, демонстрира каратистка стойка, демек, живее си пълноценно живота, обилно гребе от щастието да си хлапак.

    Момиченцата обаче по свой някакъв начин, подсказан от женската им природа, го отделят от останалите безгрижни хлапаци, и обзети от вируса на любовта, заради него си точат и лакират ноктите, боядисват си устните, надпреварват се коя да му реши задачите по математика и коя да му купи кифла с шоколадов пълнеж, хлебче с кюфте и майонеза.

    Унизително! Обаче момиченцата, изобщо женският свят, в такива добрини към заплют за отстрел жребец намират нещо крайно приятно. Жертва на пагубна любов от страна на съученичките, приятелче, което инак си беше нормално лаком хлапак, дотолкова се пристрасти към хлебчетата с кюфте и майонеза от павилиончето зад училище, че натрупа тлъстини и се наложи да пъхти, навлечено с пуловер и три анцуга, за да си влезе отново в категорията по свободна борба.

    Треньорът Пацо Пацов го предупреди, че не може повече да гледа как юнаците от вражеските отбори по борба като тюфлек размятат из тепиха неговия състезател с онова шкембе и задник на лелка. Момчето пак си влезе в категорията, но вече няма как да се раздели с прякора Тошко Кифтето. И прякорът ще му остане докато е жив. На надгробния му камък вероятно ще пише: "Тук почива Тошко Кифтето".

    В училищния ни двор сутрин се мотае табун шишковци. Гледам ги как изнурени, потни се изтезават с лицеви опори, за да смъкнат някой и друг грам лой. Видя ли такъв дебеланко, чудя се: не е ли и той хранен от майсторка на супички, банички, пастички, тортички, която ще му бие дузпата, щом милият придобие вид на пухена възглавница. Крачи яко натъпканата възглавница, бутовете й мърдат наедно с увисналите рамене. Както, да речем, крачеше към трибуната на парламента депутат, който по повод или без повод две години бойко кукуригаше срещу все още ошашавените, прясно пребоядисани бивши комунисти: "Хубав ден за българската демокрация, госпожи и господа другари! Ха, честито!"*

    Момичетата не са опасни, докато са естествени. А естествени ще рече: подозрителни като дива коза, готови заради ей ту-у-уничко да те изпеят на госпожата. Вземе ли някоя от козето стадо да ме проследява с лъскаво оченце, гърлото ми пресъхва, почвам да пелтеча, чувствам се обречен. Премрежените женски оченца с отнесения поглед, честото отмятане на косичката, безобидните наглед въпросчета: знам ли за новия филм с Леонардо ди Каприо, как се отнасям към разходките на чист въздух край реката и въобще онези тънки намеци за приятелство веднага трябва да те подсетят: Момко, бъди нащрек!

    Случва се обаче и Майк Тайсън** да го нокаутират.

    За първи път се влюбих, когато бях тригодишен и у дома киснеше съседката ни Марта. Дункаше ме Марта, докато мама пере в дървеното корито на двора. Беше рижа, къдравите й пламтящи като пламъците на ада коси падаха до тънкото й кръстче, и понеже по онова време е била петнайсетинагодишна, а кой да знае под рижата й грива какви бесове са бръмчали, веднъж си разкопча три копченца на плетената блузка и ме покани да си сукна от циците й. Бързо свикнах с Калинка и Малинка, та накратко, влюбих се в Марта и майчиното мляко отведнъж ми се отщя. Отбих се от майчината кърма.

    Дето се вика, изкуших се, и като мъж, залепнах за другите цици. Останем с нея сами, тя си вдигне блузката и аз какво… ами лакомо суча от онези две, дето – е, мляко не пущаха като мамините, но пък си бяха дяволски сладки.

    Любовта ни не трая и месец. Едно утро тайната дойка ми представи две каки-близначки. С целувки-милувки трите тъй ме омаяха, че суках поред и от трите, после повторихме. Това прави общо дванайсет, нали! Но не съм очарован от груповия секс. Което иде да каже, че и в секса е като с яденето: от много хубаво, много хубаво човек го хваща дрисня. Не вярвайте, когато някой се фука с подвизи, а си имайте едно на ум. Дребните неприятности са само за да усетим по-силно щастието.

    Едва петгодишен съм бил, когато в живота на мъж ми се появи Вили. Майките ни бяха приятелки, и като всички приятелки по света, сбираха се да бъбрят, да бъбрят, да бъбрят и бъбрят, плетки една от друга да захващат, рецепти да си преписват, за врачки и ясновидец някой си от Своге страхотии да споделят. В същото време двама с петгодишната Вили, дъщеря й на домакинята, под масата ние със свалени гащи се изучавахме, аз – в ролята на Чичо доктор, тя – в роля на Страдащата болна.

    Когато заниманията ни все пак излязоха наяве, тъй да се рече, когато бяхме разкрити и аз разобличен като подбудител на цялата тази похот, мама процеди: "Цял бащичко, мизерникът му с мизерник!" – и повече в онази прекрасна къща с бялото сладко от рози, млякото с какао, туршиите, плетките и ясновидеца от Своге повече не ми дадоха да припаря.

    Едно лято през август, около седемгодишен, с мама и тате сме в Устово на курорт. Настаняват ни в умирисан на кисело зеле склад с чудесното име "Родопска самодива". "Родопската самодива" си беше всъщност каменен зандан с девет варосани стаи около много зловещ, белосан пак с вар салон. Сред курортистите се мотаеше и една Пепи от Перник, хлапачка с огромна розова панделка, която все климаше като на стар петел гребена. След обяд възрастните отиваха в гората да дишат кислород, а двама с Пепи ни оставяха сам-самички. Та Пепи от Перник се оказа яко отракана, бе-е-е!

    По онова време, братлета, живо ме вълнуваше: като се целуват мъж и жена, носът дали не пречи? Заехме се, значи, с Пепи от Перник да изясним как стоят нещата с пресрещащите се носове и неочаквано взех, че хлътнах по влажните й целувки.

    Планирахме сватба, как след сватбата ще ми роди бебенце колкото куклата й, препирахме се как ще го кръстим: Камелия, Нели или Амелия. Оказа се, великият план е сигурен път към велик провал. На третия ден вносно облечен главок вече изпъваше шия, заничаше към буренясалия ни двор. И както се бяхме сврели зад варела със слънчевата вода, Пепи ми обясни, че повече не ме обича, изчезнала у нея Онази тръпка на любовта, и значи, що да ме лъже, нали? Плаках горещо и аз с нея, като я гледах как се измъчва, понеже, каза, съвестта я гризяла. Пожелах и мен да ме гризе съвестта, ама още не знаех какво е това съвест, и Пепи ми обясни: съвест е да ти пука, когато сториш нещо неприятно.

    Проляхме с нея около две шепи сълзи зад варела със слънчевата вода: тя – за съвестта; аз, разбира се – от мъка, но и от кеф, че някой най-после страда заради мен.

    – Дойдохме в Устово – призна ми тя, – понеже на сливиците ми се образуват гнойни тапи. До петък не изчезнат ли тапите, поемаме си към Перник.

    Като постави по този начин нещата с нейните болни сливици, приех да се оттегля до края на живота си в са-мо-та.

   

     На следния ден, обаче, ги срещам хванати за ръка с онзи наперен вносен хубавец. Нали ме съветваше да крия как страдаме, а виж, моля ти се, какво излезе! Питам я, като оставаме насаме, какво прави, ами не си пази здравето, и хъката-мъката, Пепи изхълца и останалата част от изповедта, по-важната част. Конкурентът вместо едни голи целувки й предложил турска дъвка, швейцарски шоколад със стафиди, меланж от захаросани фъстъци и солени печени бадеми. Шпрехил (говорил) по немски с дресьора в монтирания срещу местния планетариум "Цирк Буш" и дресьорът на лъвове световно известният Дитрих фон Швайн го похвалил, че се държи като същински ариец, което ще рече, че Новичкият няма нищо общо с българските ни простотии.

    – Станимир е рядко възпитан и изискан – обобщи замечтана Пепи от Перник с поглед, който дълбаеше с длетото тънко върху кървящото ми сърце икона на светица.

    От разясненията схванах, че възпитан, ще рече отлично дресиран. Явил й се с розичка, затъкната в малкото джобче на кадифеното му яке, ухаел на вносна козметика, имал навик да коленичи, когато й рецитира любовни стихове от някой си Хайнрих фон Майне. Ега си, представям си как звучат любовните стихове на език, измислен за бойни команди и маршова стъпка!*** Видях се, значи, изведнъж посредствен самодеец върху сцената на Миланската Ла Скала. Съжалих, че баща ми Тотю си е обикновен хлебар, а не световен тарикат, да кажем – господин Джордж Сорос, Силвио Берлускони, депутат от Народното събрание, капитан на пиратски кораб, световен терорист, Джеймс Бонд или поне собственик на квартална бакалница.

    Оттогава, видя ли стафидка, например, във великденския козунак, сещам се за онзи романтичен задник, любител на стиховете на Хайнрих фон Майне, розички и прочие сладости за женското сърце. Невероятно, но факт, понеже дървенак по рождение как да има усет за така фината любовна лирика, питам се, и отговор не ща.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, apr. 1994 – edited 5 jan. 2018

Епизод от "Историйките на ученика Ламски". Илюстрацията долу е нарисувана от автора. 
––––

* Култова фразичка "Хубав ден за българската демокрация!" на Александър Йорданов от някогашната Радикал-демократическа партия ("Малко сме, ама качествени!") на г-жа Елка, чийто син, докато професорката Елка Константинова беше министър на културата, пусна в обращение първите цинични вестничета в България и така направи революция в сферата на културата. Синът на г-жа Елка,тъй да се каже, отвори път на порнографията и у нас.

** Бивш световен шампион в тежка категория на профи-бокса, известен с животинската си ярост, заради което прякорът му е Животното.

*** Ламски, разбира се, не е прав да се отнася тъй към езика на Гьоте, Шилер, Хайне, но да не забравяме, в момента е ядосан, че му изкушили любимото момиче. Снизхождение все пак да проявим, та той е само на единайсет години, и то ненавършени! Бел.м., tisss.