Story – СВИНСКА СВАТБА

Из ръкописа "Историйките на ученика Ламски"*

    Хората имат високо мнение за онези, които се издигат бързо в живота, макар нищо да не се издига толкова бързо, колкото праха, плявата и перушината.   

    Джордж Гордън Байрон (22.I.1788 - 19.IV.1824)

СВИНСКА СВАТБА

    Хем е както миналата зима, хем нещо различно, нещо ново във въздуха се усеща. Съседът Тошко Кутсуза по Еньовден отпраши с бригада строители за Германия и се върна за Великден от града Дюселдорф с чисто новичко ауди, клекнало от дарове за домочадието. Докато ние тук сме оцелявали в милата България, в оназ хладна чужбина с труда си Кутсуза за по-малко от година бе спечелил толкова, колкото тук не би сбрал и за два живота труд и пестене. Тези дни в детската градина, където работи леля, от Бразилия си дойде бившата им даскалица по цигулка Сашка. Дошла Сашка за Коледа и пак ще замине, въпреки носталгията по България. Тук колегите я гледали като враг на гърмящата чалга, а там момиченцата и момченцата от Рио де Жанейро с любов я чакали да се появи и крещели до небесата от възторг. Говорела, че по груби сметки отвъд океана с честен труд и сред уважение за шест месеца постигнала толкова, колкото тук не би й стигнали двайсет и пет години усилен труд в унижение, ако не яде, дрехи не си купува и редовно плаща всичките ни безумни такси и данъци.

    Снощи мама разправи за рускинята Наташка Морозова, с която от ученички двайсет години писма си писали. Малък съм бил, но все пак помня как едно утро Наташа от Белая Калитва маршируваше из къщи: въси вежди, нос бърчи, бръмчи недоволна:

    – Жилище у вас есть! О-хо-ооо, и собственная кухня! И в кухню вада есть. И туалетна не для всех на етаже, а толька для вас! Буржуи натуральнъйе. Въй уже не "пролетарий, всех стран соединяйтесь", а капиталистические волки. Я вам искренно сажалею. Ета плоха, очень-очень плоха!

    – Че кое му е плохото! – засегна се мама.

    И Морозова обясни: лош войник на Световната революция е онзи, дето си има дом. Собственикът на дом зле се бори за Световното щастие и не може да стане Нов човек, понеже го възпрепятства домът му.

    Тате разправи за неколцина такива борци за Световното щастие. Такъв един, Герой на социалистическия труд, тъй се отдал на марксизма-ленинизма, че като дошли от софийската телевизия репортери, и госпожа жена му стрина Дочовица, чистачка в канцелариите на текезесето**, припнала да го предупреди:

    – Дочо, евиха се в селсъветя госке от София ентервю да ти зимат.

    – Ай, мамицата им! – почесал се въпросният Дочо. – Шъ я видим язека таз работа, само да ми доат! Жа ги опраам яз!

    Наобикалят го с микрофон и камера издокарани по последна мода момци и моми, лампа му навират в очите, мажат го с крем фон дю тен, пудрят го, решат му мустака и фъндъците по кратуната, а той се надига барабар с фотьойла, в който се заклещил, че му бил дебел задникът:

    – Шо шъ ма вапцате, ва? Ква е таз бръснарница по никое време?

    – Ще ти вземаме интервю, байчо.

    – А-а! – рекъл. – Мен ентирвуту си ми требе. Ай, одете си, холан, маайте ми се от чотурата, докат не съм побарал некоя кюския, некой сап!

    Друга история, за т.нар. "герои" от епохата на развитото социалистическо строителство. Тези чешити се издавили, понеже отворили аварийния шлюз на язовира да си напълнят тигана с толстолоб и амур. Отнесла ги водната стена барабар с бараката, двете моторетки, гъдулката и тигана, а радиото и вестникът с партиен патос отразили героизма им в борбата за Световно щастие. И какъв им бил подвигът? Че не рушнали язовирната стена, барем околията надолу покрай реката да се издави до крак.

    Но пък и кой ли е застрахован от чудатости! Веднъж тате се зае да ме учи как да споря културно и учтиво, като човек от сой, с правилно домашно възпитание:

    – Ще ти дам образец, драги ми Иване, как споря аз с моя господин началник и как споря с мойте тъпи брашнари, дето са ми подчинени и ги водя на отчет.

    Тъй се вживя и превъзнесе, че урокът му се изроди в див скандал и родилият се впоследствие културен спор между нас приключи от негова страна с текмета, блъскане на врати, потрошено огледало (от патъка, с който не успя да ме уцели), китка подбрани кръвосмразяващи псувни и каруцарски закани, сред които най-изисканата бе: Ще го лиша от наследство тоз идиот!

    Било е и инак. Ходихме веднъж за риба, макар никога да не е бил рибар. Из пътя мрънка, че му отрязали премията в хлебозавода. Стигнахме ние реката и той рече: Ванчо, тук стой, сине, па прецапа на отсрещния бряг и лекият ветрец взе да довява сочни псувни и попръжни. Кълнеше този човек всичко живо от шефа на хлебозавода Йоско Кавгаджиев до Президента на чистата ни и свята Република Бат Пешо***. Не подозираше колко добра дикция има и как ясно го чувам.

    Кондукторът Вичо описа такъв един чешит безподобен, борец за правда и свобода. Ще размаже той политиците лицемерни, ще им го нацепи – бъбрели за Трайко Китанчев унизените, радвали му се, разчитали на Трайко, а се оказало, че Китанчев не умее две думи накръст да свърже, камо ли наглеците да притесни. Инак изключително храбър, готов бил гол в женската баня да влезе.

    – От съчетанието Храбър и Глупав най ме е страх – обади се мама. – Ако е кръгъл простак, що значи храбър, що значи нахакан?

    За митове и легенди заговориха, за измишльотини, в които Ванка Глупака в сюблимния момент става цар Иван Грозни и с калъчка разбива стотина печени Александър-Божковци, а на змея Иван Костов одма му реже трите глави, с които за кроткия ни народ се превърна в образ на далаверата.

    – Моят любим генерал**** дари пищов и цуна мухабетчията от вестниците, дето с юмрук налетя върху полицай на пост – рече Гица. – Чудя се все пак що генералът дари боен патлак на скулптура*****. Може би за да гърми на воля и по други полицайчета, вместо да ги бъхта с юмруци. Защитникът на закона шеф на полицията срещу Защитника на Мултигруп брадатия мухабетчия с неизбежната пура и чашата уиски, айде бе, как стават тези работи, възможно ли е това да се случи? В какви славни времена на демокрация живеем, а!

    По Коледа пред блока с луксозен джип докараха шопара Хектор. Натиснаха го мъже да го колят, а шопарът се отскубна, три пъти обиколи блока, сподирян от глутницата с ножове, мотики и сопи. И сред тях бързонога като Ахил Богоравний търчи и една запетайка, баш-касапинът бай Минчо Вазелинчето. Хектор грухти, хвърля се като бенгалски тигър зад паркираните коли; само ножът, дето стърчи от гушата му, напомня, че не е той хищникът, ами е жертвата. Свинска съдба! Да бе котка, че да се отърка в обущата, любовно да мърка в скута на мафиотския бос и да е осигурен до дълбоки старини, ала не би. Прасе или мутра – правят му евалла, отстъпват му, съобразяват се, копанката му все догоре с ярма и други свински благинки пълна, докато по-голям нерез от него, не му светне куршум в зурлата лакома.

    Тъй е то! Реши дребосъкът, че е Месия, пратен от Небесата над нас, па се издува-издува-изду-у-у-ва като балон със свирка-пищялка от селски панаир. Драмата му – че вместо велика личност, народът открива и у него киселата гримаса на посредствеността и грандоманията.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, apr. 1994 – edited 23 jan. 2018

___
* Ръкописът от 1994-2004 г. не видя бял свят, че хубави хора му пресякоха път. 

** От ТКЗС – Трудово-кооперативно земеделско стопанство, каквито имаше, кажи-речи, всяко българско село в годините на "победилия социализъм".

*** Петър Стоянов (1952) – юрист, адвокат по професия, политик и президент на Република България между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г.
**** Бойко Борисов (1959) – по това време главен секретар в МВР, по-късно кмет на София и пр. Вж. http://handguns.g00net.org/Docs/Doc-Pwg_Wejdi.htm
***** Вежди Рашидов (1951) – скулптор, министър на културата в кабинета Борисов I и Борисов II. Вж. http://www.btv.bg/…/588-Politsay_sas_schupen_nos_sled_skand… & http://www.mediapool.bg/vezhdi-rashidov-stava-pocheten-graz…