Документална новела – СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (продълж. IV)

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (5.)

    Продължение от 31.05.

   За втори-трети път днес звъня в инспектората да търся регионалния шеф по образованието г-н Павлин Бакалов; предадох на секретарката му, че се налага да разговарям с него. Казах да запишат трите ми имена и длъжността "учител", оставих номера на домашния си телефон, та г-н Бакалов да ме търси по всяко време, когато му е удобно; добавих, че с моята си жигула ще се явя където и когато той реши. Повторих, важно е да се срещнем. "Да, господине. Нали преди час ви казах, господин Бакалов не е в инспектората. Обадете се в понеделник" – рече секретарката. Дали записа телефона ми! Мисля си.

   Отклонение или Казус из Основи на психологията. Тази "епопея" започва с фразичка. По време на състезание по народна топка в Спортния полуден между ІV-д и V-е Глория подхвърлила: "Вижте я тая камила гърбава! Не може да улови топката. Нищо не може". Казаното се отнася до Даниела, която едва от седмица е на училище, понеже близо два месеца отсъстваше по болест. Даниелка приказва като мушица, дълго се колебае, преди да отвори устенца, движенията й са плахи, несръчни. Изригналата от Глория обида кара Росица, която е председател на моя V-е, да настръхне. Росето отвръща: "А ти си маркуч!" към едрата Глория. И оттам ела, че гледай!

   На пръв поглед силите са неравни. Глория е сама. Никой от нейния ІV-д не се включва в заяжданията край волейболната мрежа. От другата страна са всички хлапета от моя V-е (без непукиста Петър). Парадоксалното за мен е, че Глория в течение на месец се явява предизвикателна и активно търсеща навсякъде – във физкултурния салон, по училищните коридори, край главния вход на училището, на улицата... сблъсък с Росица, която веднъж само й се е противопоставила.

   Глория е любимка на класната, която я сочи за пример на хлапетата от ІV-д, понеже е интелигентна, едра, силна физически; за такива казват "роден лидер". Зад този лидер с добро самочувствие обаче освен майката на Глория и класната Виолета Еневска друг не открих; не само съучениците от ІV-д клас, но и децата от жилищния блок, където живеят Бутови-Вутови, отбягват Глория за сприхавия й характер. А може би заради онова, което децата интуитивно усещат по-силно от възрастния – склонността у Глория да се представя за нещо, което не е. Да не става дума за дете на десетина години, бих отсякъл: хищник в лъскава козина.

   Че как да тръгне да хленчи, да се оплаква момче на дванайсет – кротушкото Ивайло Ангелов, че Глория го прогонила от училищната спортна площадка! Как възпълничкият Тихомир да разгласява, че Глория му рекла: "Дръпни се да мина бе, тлъст педал"! На кого да се жалват девойчетата от V-е, когато по стълбища и коридори или в училищния двор чуват: "Пък тия курви не мога да ги гледам"! И прочие от този сорт. В училищния коридор на втория етаж край стаята на ІV-д Росица е ударена с юмрук в гръб; като се обърнала, Глория я ритнала и й рекла, че ще я пребие. Росица се връща с двете си приятелки Нина и Поля. Опитвам се да си представя Росито с ръце на кръста: Давид срещу Голиат, и хем ме досмешава, хем яд ме хваща. Росица към Глория: "Нали се заканваше да ме пребиеш? Ела да се биеш, де!" 

    Това – в сряда, 17 май. Какво ли следва по-нататък. Мисля си, у дома Глория разправя: три момичета искаха да ме бият; да е рекла, че е бита, не мога да си представя при такъв нетърпящ и намек за отстъпление характер. На следващия ден майката се появява в училище. Идва по едно време Радка Пенева, помощник-шефка и математичка, готин характер, в хранилището на училищната ни библиотека и от вратата още: "Господине, търси ви една хубава майка". Защо съм й на хубавата майка? Майка на мой ученик ли е? – питам. "Не, майка е на ученичка от четвърти клас." Е, не ме интересува хубавата майка точно защото е хубава; не ща срещи с непознати хубавици. Ами че тук работя, скъпа!

    Ей, че отговор! Не съм подозирал с кого се разминавам онзи четвъртък, 18 май! Бутова-Вутова казва каквото има да каже на помощник-директорката; Радка Пенева от своя страна веднага след това ми предава оплакването. Обещавам й следващия час при моите петокласници да разбера какво е станало. 

    И така. Едва рекох: Деца, нещо да се е случило напоследък? – и първо плахо, после все по-разгорещено един през друг моите хлапета хванаха да се оплакват от неизвестната Глория. Глория кого навикала, кого изблъскала, кого прогонила, кого изритала, на кого се заканила: че "ако се наложи майка ми да се разправя, тия трите курви моментално ще изхвърчат от училище". Трите курви са 11-12-годишните Росица, Поля, Нина от класа ми. Седят, гледат ме, устните прехапани.

    Колкото повече слушам пороя от възмутени гласове, толкова по-неясно ми става. Записвам върху половин лист от ученическа тетрадка: от подвизите на непознатата четвъртокласничка до заканата какво щяла да стори госпожа майка й. И тръгнах да се видя с класната на ІV-д. Откривам я във фоайето на по-горния, третия етаж, питам: Абе, Вили, какво ти е мнението за твоето момиченце Глория? "О-о, Глория е чудесно дете – отвръща колегата и приветливо ми се усмихва. – Виж там, поговори с твойте калпазани*. Глория е рядко възпитано и умно дете." Да, бе – казвам, – деца са; днес се карат, утре са заедно. Ще видя да измисля как да се сдобрят... И се разминаваме с любезната Виолета Еневска; ама не само в буквалния смисъл, разминаваме се оттук-насетне, та на мене си ме е яд, че губя етичен, мил и приятен образ... в дотогавашните ми представи, просто изведнъж видях действителния човек. Госпожата и досега вероятно ще да е категорична, че Глория е идеал за отлично възпитан млад човек, еталон, образец, може би най-доброто, което днешното Българско училище е в състояние да произведе.

    Каквото измислих да сторя, описал съм го в предишните редове, както съм описал и продължението, получило се от срещата между моите наивни илюзии за нравственост и самочувствието на homo ludens** тип Бутова-Вутова, красив като Сюзън Сарандън, пък май и по-красотен от американската актриса. 

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 17 jan. 2018

____
* Калпазан(ин) – от тур. негодяй, калпав тип; мързеливец. 

** От лат. играещият човек.