Документална новела – СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (продълж. III)

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (4.)

    31.05.2000. 

    Днес за първи път очи в очи ще се видя най-сетне с майката на Глория от четвърти клас. Срещата е в инспектората. Разговор между двама инспектори, Емилия Бутова-Вутова, шефката на училището, училищната психоложка и аз в качеството на класен ръководител на V-е . Вчера шефката ми съобщава, че нито тя, нито аз сме длъжни да участваме в тази среща, казва, че се колебае дали да отиде. Настоявам, че по-добре ще е да присъстваме на разговора.

    Към тази сгледа с Бутова и двамата инспектори подхождам като към място, дето ще се види истината, ще се изясни на какъв натиск са били подложени учениците от моя V-е само заради амбицията на любяща майка да оневини на всяка цена грубото поведение на дъщеричката си. Сега, когато записвам това, е един след полунощ, вече е 1 юни – Ден на детето. Намирам, че съм говорил с глухи и слепи. Съжалявам, че уговарях шефката на училището колко важно е да присъстваме на разговора в Регионалния инспекторат. За себе си обаче, смятам, не съм сбъркал – трябвало е до дъно да се потопя в еуфорията на наглостта. Безочие в чист вид не се среща всеки ден, а наглостта живо ме интересува. Не съм човекът, който ще пропусне идеален за професионалния учител шанс да се запозная с наглостта.

    Наглост не е ли силна дума! Защо наглост? Ето защо.

    1. Двамата инспектори бяха подчертано благосклонни към Бутова-Вутова. Нейните аргументи чуваха, аргументите на училищната директорка Игнатова не чуваха. Дразнеше се мъжът инспектор, че напомняла за административни наредби и инструкции, наблягаше, че е длъжна да прояви човещина. Ефектно се палеше този господин, чието име тук съзнателно ще пропусна, но към инспекторката Заркова не бих проявил снизходителност. И господинът, и възрастната Илияна Заркова все се поставяха в ролята на майката, подчертаваха, че като родители биха действали по същия начин. Напомних, че в училището ни са хиляда и двеста деца и наистина жалко за човеколюбието, но се налага да се спазват правилата и вътрешният ред; това не им направи впечатление.

    2. Като видя, че си драскам нещо върху листчето пред мен, Заркова надигна задник иззад бюрото, дойде и ми размаха пръст под носа: "Много моля да не записвате какво си говорим тук. Не желая утре да си видя преиначени думите в някой вестник!" До онзи момент не бях отварял уста; вероятно бе известно кой съм* и че не съм само даскал от подведомствения им вилает. За да я успокоя, казах, че виждам съмишленици у тук събралите се, и особено в лицето на двамата инспектори, тъй че да не се притеснява, но тя отново настоя, разгневи се, зачерви се, с кавгаджийски глас заяви, че ако настоявам да водя записки, ще се наложи да напусна кабинета й.

    3. Показаха ни на мен и на Игнатова от разстояние жалбата на г-жа Бутова-Вутова, па си я прибраха. Не си направиха труд да ни предоставят и копие, макар разговорът да се водеше именно по тази, отправена с копие до Министъра Веселин Методиев жалба. Между другото, Бутова-Вутова се оказа доста красива, чаровна и сравнително млада жена. В лице и маниери пред мен се бе живописно разположила с превъзходно самочувствие и в целия си блясък наша родна, българска версия на американската киноактриса Сюзън Сарандън в цялата си женственост. Боже, рекох си, и тази жена страда, че съм отказал да разговарям с нея!

    4. Със съдействието на училищната психоложка Йоана Георгиева, поради не знам каква причина от нейна страна, инспекторите и Бутова се опитваха логично някак да обосноват тезата, че 26 (двайсет и шест) петокласници лъжат, докато изреченото от девойчето Глория е истина, понеже майката настоява: "Дъщеря ми не лъже, тя е кротко, възпитано и добро дете".

    5. Не обърнаха внимание, че привикваните в директорския кабинет осмина мои петокласници са били поставени в стресова ситуация, подложени на кръстосан разпит от триумвират "следователи". Това става във вторник, 30 май, зад гърба ми, след шестия учебен час на следобедната смяна. С "възпитаното добро дете" обаче провели разговор в присъствие на класната на ІV-д. Затова пък инспекторите ми предлагаха, както се изразиха, да говорят с Глория в мое присъствие; естествено отказах. С Глория ли да се разправям, или с тези тук!

    6. Думите на Глория преди да получи подаръците, купени с парите на моите петокласници, тази пищна реплика: "Я да видя кого пак ще бия!" – потвърдена от децата в онова шоу, не направи впечатление на инспекторите. "Сюзън Сарандън" рече "Моята дъщеря това не може да го каже!" и тримцата, включително нашата училищна психоложка Йоана Георгиева отминаха ключовата фразичка в познатия стил: ритници, юмрук, прозвищата дебел педал, камила гърбава, тъпи селяндури, свине, курви, които Глория отправяла не само към моите петокласници. Когато Бутова-Вутова по повод тези думички рече: "Бе, чух и аз псувня от едно дългокосо момиче зад гърба си" – то беше прието от принципната Заркова по следния начин: "Ето! Казала го е ваша ученичка. Или майката лъже!?"

    7. Заговореше ли училищната директорка Аделина Игнатова, заговорех ли аз, сред инспекторите и Бутова-Вутова наставаше настроение на болезнена досада като пред зъболекарски стол, което се изразяваше с фрази, като "Ама ние сега си имаме и куп друга работа, не може цял ден само с вас, драги, да се занимаваме!" Това не попречи обаче след като ни отпратиха по-живо по здраво психоложката, мен и училищната директорка, да поостанат с Бутова-Вутова, за да си продължат мухабета.

    Какво следва от тези детайли? Ами остана ми усещане, че съм бил на боксов ринг (състезавал съм се в този спорт) с вързани отзад ръце и в лицето с юмручета ме е била двойничката на Сюзън Сарандън; да ме бие, наред с пренебрежението на онези двама хубавци, които би трябвало да са наясно, преиначавайки истината, кого защитават.

    Част от репликите, които записах дословно преди г-жа Илияна Заркова да разклати показалец под носа ми: "Ако ще записвате какво си говорим в тази стая, ще бъда принудена да ви помоля да напуснете".

    Майката: "Директорката не ми обърна никакво внимание; думите й: че има хора в това училище, които ще се заемат с моя проблем, не ме задоволяват. Разстроена, трябваше да изхвръкна за пет минути от кабинета й и да хукна по коридорите да търся към кого да се обърна за помощ. Страшно бях разстроена. Целият ми ден (Бел.м, tisss: – 22 май) беше съсипан. Подадох жалба с копие до Министъра на МОН с единствената цел да не се случи нещо подобно и на друг родител. Аз не искам драстични мерки. Подхождам изключително от морална гледна точка. И не желая господинът – отправя ми многообещаващ презрителен поглед, – да-да, не искам господинът да бъде санкциониран, но настоявам той, като учител, да се извини на моята дъщеря пред класа, пред нейния ІV-д. Така дъщеря ми ще получи един добър урок в живота. Какво пък! И учителят може да сгреши! – изречено с окуражаваща усмивка. – Не по-малко достойно е, господине, все пак да имате доблестта да си признаете грешката. – Замълчава. Всички в канцеларията затаяваме дъх. Вече към инспекторите: – Ако той не се извини, консултирала съм се с двама добри юристи, макар да не ми се ще да предприемам по-сериозни действия срещу него. Но ако се наложи... Нали разбирате?" – размахва ми пръстче с чудесно вапцан маникюр.

    Г-н инспекторът Хаджиничев (все пак ще му напиша името) към Игнатова: "От вас се иска да проявите човещина, разбирате ли ме, госпожице!** И аз съм родител. Зная какво е човек да изпадне в такава ситуация. От вас какво се иска! Като дойде родител, да му обърнете внимание с необходимото уважение. Айде, стига сте ни говорили само за инструкции и административни наредби. (Я, кой го казва! – рекох си, та върху листчето съм забил две огромни удивителни на това място от словото, бел.м, tisss.)

    Не ги разбирам. Настояват, че децата масово лъжат. Чувствам се омърсен. Оказва се, че казаното от кой да е наглец тези тук двама ненагледни приемат за истина, а като учител на поне двайсетина випуска, не съм в състояние да защитя наплашените си, гледани с подозрителност ученици. Това ли е педагогика! Казвам, че със същото основание биха могли да застанат двайсет и шест разгневени майки пред тези тук двама чиновници, и чувам инспекторката Илияна Заркова: "Е, ама не са дошли, това какво значи? Ако дойдат, ще ги приемем. Ама не идват! Значи, не се чувстват засегнати".

    Та ето как от храм училището става инкубатор за подлеци. Понякога подир проливни дъждове случва се фекалиите от някой стар селски кенеф славно да поемат по бързея към мегдана. И тогава нормалният простосмъртен какво да стори? Захлопва врати и прозорци, па се свива в очакване познатият аромат в общественото пространство да се разсмърди, налудува и... всяко чудо за три дни, кротко да попие в нашите българчета или да поеме по широкия бял свят.

    Господин Шекспир още в 1600-1601 г. обсъждал и друг вариант: да се появи храбър принц, да влезе в двубой с невежествената стихия, па да загине и ни остави с насълзени очи. За съжаление, може би и поради натрупания от 53-годишния ми живот дотук*** в България ценен опит от срещи с наглостта, да се правя на Хамлет, принц Датски, дип не ме изкушава. Очевидно не сме в Дания, та премълчавах тази история седем години, която сега, баш на 1 ноември – Деня на будителите, се случи да излезе на показ. Ангелите тъй решили. Епопеята около Случая Глория обаче не свършва дотук. Случайно да не решихте, че това е краят?

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 16 jan. 2018

___
* Член на СБЖ от 1978 г., гл. редактор на един от първите вестници срещу управляващата по онова време БКП/БСП, "Демократическо знаме", орган на Демократическата партия – Пловдив, от 19.05.1990 до 26.02.1991 г.
** Отбелязах, че "госпожа" е официалното обръщение към длъжностно лице в България и уважението налага да се обръщат към училищната директорка не с "госпойце” (версия на "госпожице"). 
*** Когато съм писал текста. Бел.м., tisss.