Документи – ИЗ ЕДИН МНОГО ЛИЧЕН РАЗГОВОР

...Бомбардировките на 10 януари 1944 г. сочат кои Български градове и селища за англичани и американци са стратегическа цел. Около 12 часа по обяд от 40 машини е бомбардиран град Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени 16 човека. Според други данни, убитите са 100. Следва налетът над София, който е и първата дневно-нощна атака, от най-разрушителните и кръвопролитни англо-американски атаки на София. Дневната е дело на около 330 американски бойни машини. Градът е нападнат най-напред от два американски авио-полка, състоящи се от самолети B-24 Liberator и B-17 Flying Fortress, общо около 220 бомбардировачи и 110 изтребители Lightning. Налетът е точно в 13 часа. Атакуват т.нар. летящи крепости; участват 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator, 110 изтребители P-38 Lightning. (...) В 22 часа същата нощ София е нападната от около 80 британски самолета. Като резултат на дневното и нощното нападение над столицата, загиват 947 човека, ранените са 710. Тежко ударени 3731 сгради: разрушени 93 държавни, 3211 частни жилищни сгради, 427 полуразрушени. Хвърлени са общо 1784 бомби. Въздушните удари на 10 януари 1944 г. предизвикват поток от панически бягащи колони от жители на столицата. До 16 януари 300 000 души я напускат. София почти обезлюдява.

    (...) британски историци, например, Базил Лидъл Харт, признават, че "ползата от бомбардиране на цели райони от България е твърде съмнителна" и определят това "продължаване на бомбардировките от страна на британците, много след като вече нямат основания или извинения да действат по този начин", като "пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната им кампания". Щом се признава тази аморалност, как да наречем разстрела от англичани на безпомощни ранени български летци, излезли от боя, какъвто е случаят с разстреляния във въздуха от тях поручик Иван Бонев или преследването по улиците и разстрела на българското население с бордовите картечници от снижилите се максимално ниско американски изтребители над Дупница на 4 януари 1944 г., когато избиват 80 души!*

ИЗ ЕДИН МНОГО ЛИЧЕН РАЗГОВОР

    

    tisss: 

    – Авиация бомбардира почти безпомощен граждански обект, който е сред най-древните селища на континента и в света, столицата на България, гнездо на европейската цивилизация. Днес "героите" са почетени с паметник на бойните летци пред посолството на САЩ в същата София. Да бъде вечен споменът за техния героизъм! Съм от поколението деца, които от родители и от по-възрастни съседи и близки слушахме страховити разкази за хлапета, усмъртени или за цял живот осакатени чрез хвърлени от същата авиация коледни кукли и играчки Made in US, заредени с взрив. Тук, в Пловдив, сме слизали и сме играли в бомбоубежищата от онова време. За избитите от пряко попадение на американска бомба в тухлен бункер още се говореше из махалите край сегашната улица "Перущица" и булевард "Васил Априлов".

    Българино, помни Десети януари 1944 година, когато хилядолетна София беше превърната в руини и стотици хиляди българи бяха принудени да напуснат града.

    Бат Дони: 

    – Жоро, по онова време сме били съюузници с Германия. Дядо ми се е бил срещу крепостите. Така че стига пак демагогия. Или вие четете като дявола евангелието.

    tisss: 

    – Да ръсиш от летящите си крепости коледни играчки, заредени с взрив, за да избиваш и осакатяваш невръстни, е стил, който при тях не се е променил от времето на Втората световна война. Само страхливец може да си позволи да бомбардира беззащитните градове и села на България, за това няма никакво оправдание. Уважение към такива като дядо ти!

    Бат Дони: 

    – Това за играчките не е истина. А бомбардировките са били на прибиране, а не специално за нас. Това го знам от него.

    tisss: 

    – Небето над Пловдив е светело като ден през нощта от хвърлените светещи бомби над града, за да се ориентират летците им къде и какво да бомбардират. Това го разправяха възрастните от съседите ни на улица "Ниш" край Пещерско шосе. Когато се задавали ятата от бомбардировачи през деня, небето почернявало от огромния им брой, но били машини, които отивали или се връщали от бомбардировки на т.нар. Петролни полета край румънския град Плоещ. Да воюваш с деца, това е манталитет на слабака.

    Не мразя, а държа да се знае истината.

    Бат Дони: 

    – Ударена е София, Марино поле и други летища.

    tisss: 

    – Хвърляли и писалки, заредени с взрив, това са те, големите герои на Щатите и Великобритания. Бункерът, в който от пряко попадение на самолетна бомба са усмъртени към 200 махленци от бедняшките къщурки край кръстовището на ул. "Перущица" и бул. "Васил Априлов" още си беше там; ходили сме да го гледаме като хлапаци. Това се говореше наоколо: за двеста души убити в бункера от пряко попадение на самолетна бомба.

    Бат Дони: 

    – Това е война. Която за жалост губим.

    tisss: 

    – Във войната били гола вода; чети Селинджър какво пише за американските войници по фронтовете. Джеръм Селинджър е любим автор на няколко поколения американски тийнейджъри, ако не знаеш.

    Бат Дони: 

    – И в която война руснаците ни разоряват тотално, и това трябва задължително да се знае.

    tisss: 

    – Има документална книга за американските конвои през Северния Атлантик, казва се, доколкото си спомням, "Конвой PQ-19". Нацистките подводници буквално разфасовали около дузина транспортни кораби на янките, натоварени с бойна техника и камиони за СССР. Минавайки през опасната зона, янките си организирали увеселение, корабите им светели в нощта и самите немци се чудели на глупостта. Разбери, това е нация, която никога не е воювала на собствена територия, и затова няма боен дух. Не съм чул, нито прочел когато и да е било руска бойна авиация да е бомбардирала градове и села на България; зарежи ги тези приказки.

    Бат Дони: 

    – Жоро, по-неблагодарна сволач от руснаците няма. Те те бомбардират отвътре, разбери го най-накрая!

    tisss: 

    – Надъхал си се. Ама яко. Готини пичове са руснаците, ако не знаеш. Говоря за онези руснаци, с които съм имал възможност да говоря или да си пиша. Една от тях искаше да осинови някога по-малката от двете ми дъщери. Тези хора никога не са живели богато като американците и западняците, но са повече човеци и от нас, българите. Руснак няма да те предаде, ако ти е приятел; същото важи и за турчина.

    Когато се развеждахме с жена ми, заряза си работата и специално дойде у нас, в Пловдив тази рускиня – Надя Морозова от Комрот, днешна Молдавия. Дойде да ни сдобрява. Имах позната рускиня от Москва, инженер-химик и художничка, искаше да ме рисува, забравих й името. Друг един, пак от Москва – Виктор Лукьянов, седя тук шест месеца и беше нарисувал към двеста маслени платна на Пловдив, нареди част от чудесните си картини по стените на улицата под Джумая джамия. Идиоти му бяха откраднали десетина платна. Питам го: Не те ли е яд? А той: "Щом крадат, значи са ги харесали, други ще нарисувам"... Това само руснак може да го каже.

    Много ми е лесно да ти кажа, че си глупак, но не знам защо ме кефиш с ината си. Защото си типичен българин може би, затова. Дебела кратуна.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 jan. 2018

Илюстрация: 

снимката долу – моята правнучка Виктория.

–––

*https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0