Ars Poetica – НА ПЕРОНА

НА ПЕРОНА

Отмина нейде с лятото на този ден сърцевината жълта,
като жълтък в мъглата слънцето клони на запад,
ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се няколко връстници по перона
и пловдивската, боядисана във охра, тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал – влакът,
отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива – неугледни, изгладнели – чакат, 
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа.

Животът е това, дотука поиграхме си доволно,
опитахме от всичко и не беше никак скучно;
днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 noe. 2007 – edited 12 jan. 2018