Ars Poetica – ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

Шкембе-чорбата била кофти мода,
просташка даже, гадна при това,
но празник е и лек е за народа –
за махмурлук и цепеща глава.

За лев и двайсет с три филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота сит и смел.

Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивкото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти хептен.

Зад потната омърляна витрина
калта лъщи в златисти светлини,
а посбереш ли и за чаша вино,
прекрасни са и грозните жени.

Сред лют качак, задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи! –
накацали по Нос Добра надежда,
блестят хлапашки нашите очи.

Компанията ни е здрава, мъжка,
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи лъх на пръжки
и киска се готвачът като див.

Женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава сам.

О, знам онез луксозни ресторанти
за личности изискани, със вкус,
но личностите там са на аванта,
а от бедняка много ги е гнус.

Докато сбира ни шкембе-чорбата,
да, струва си да бъдеш още жив;
с мераци, вицове и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 dec. 2007 – edited 14 jan. 2018