Ars Poetica – МОИТЕ ДВЕ ГАРДЖЕТА

МОИТЕ ДВЕ ГАРДЖЕТА*

Пораснаха и двете дъщерички:
едната – въглен, другата – пшеничка,
отлитнаха... и стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И вече няма за какво да споря,
да се кося, изобщо да мърморя;
как всичко се оказа равно-равно,
притихнало и някак си безславно!

Къде останаха въздишки, врява
и всъщност що ли вече ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено слонче

с кафенцето в ръка, с онази книга,
за четене която все не стига
уж времето, а ето има време
да я чета, но малко ми се дреме

и мисля да поспя, очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше много прашен,
а пък у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубои най-различни,
естествено и с жестове цинични,
а после го пердашеха до кръв,
но си остана пак герой и пръв,

и никога без бой не се предаде...

Рискуваме, уви, кога сме млади,
а днес, уви! – ни плаши самотата
и няма вече смисъл суетата.

Децата – отлетели от гнездото,
и ти ненужен виждаш се, защото
я няма някогашната им врява
и само спомените ти остават.

 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 19 jan. 2018

–––

* На дъщерите ми Вера (Вяра) и Надя (Надежда).