Документална новела – КЪМ ПРИЯТЕЛ

КЪМ ПРИЯТЕЛ

ПО ПОВОД ТАЗИ ЧАСТ ОТ "СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ"

    – Казваш за тази част: много разсъждения. Ами Библията – най-четената и най-стойностна книга на света, какво е без разсъжденията? Ето ти завършека на тази част вече окончателно редактиран (на три пъти тази нощ сядам пред клавиатурата, за да подредя думите в него тъй, че да звучат без предвземка, но и да не звучат мекошаво).

    ...И се обръщам вече към себе си. А ако Бутова-Вутова е права; къде си тръгнал, драги? Мнозина не биха ти простили, дори и да докажеш истината. Мнозина са се приспособили или са в процес на приспособяване да живеят мижаво, както дойде, в атмосфера на духовна смрад. И приспособилите се няма да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Проблем оттук насетне ти е да докажеш, че си един от тях, въпреки мизериите им, че – от обич към съгласилите се да бъдат унижавани от новите ни властници, от новите герои на деня, не бива да ги настройваш срещу себе си, оттам срещу представата ти за човечност, което ще рече: за справедливост.

    Замених и цитата от ап. Павел най-горе, който е есенция на тази част, а той се отнася до онова, което едва ли знаеш за учителите – че и учителите са като всички други, само че много повече изложени на опасността да грешат или да се огъват пред властта.

    …Защото, мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. (гл. 4, ст. 9-14). Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? (...) Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина. (гл. 5, ст. 6 и 8)*

    Колят ни като нация, като етнос, като нормални мъже и жени, които желаят да отгледат поколение от българи, а не отродници и хора без ориентир. Размахалият секира в романа на Достоевски е образ и на онези, които превърнаха Отечеството в територия на невежество, на опиянените от власт маргинални персони, склонни да разпродават България на всеки, който може да им плати. И затова учителят тук е сред най-унижаваните.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Пловдив, 19 януари 2018 г., 06,38 ч.

–––

* Из Първо послание на ап. Павел до коринтяни, стр. 1407 от Библия, изд.1993 г.