Ars Poetica – МАТРИАРХАТ

МАТРИАРХАТ*

Пълно е със жени, които
в шепите си носят светлина.
Пълно е със огънчета в здрача.

Мъже!
Приятели, събратя...
Да отидем
да ги почетем,
свитите им пръсти да разтворим,
да отпием глътка подир глътка,
да благодарим и – горделиви,
умно да се отдалечим.
Защото
ние сме войниците на този свят,
изпадаме в немилост,
ние носим
тази мъжка слабост в слабините,
ние падаме,
препъваме се,
бием нозе
в калта към пустите окопи,
стреляме,
загиваме достойно
и възкръсваме
унили
на някой връх каменист. Докато те –
тъй крехки и огъващи се,
всички наши подвизи приемат
благосклонно
и пред Светилището на поколенията
с такава сила вбиват меча,
дръжката му чак
трепери и звънти от ярост
пред съдбата.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 2 noe. 2017

Илюстрации:

горе – Лидия, самозапалила се край Президентството, дето се кипреше г-н Плевнелиев; някой дава ли си сметка защо в разцвета на живота си се погуби тази красива интелигентна жена. Чехите си имат своя Ян Палах, ние – поне дузина като него, но все едно не са били. 

долу – баща ми на пост, крайният вляво.

___

* От сб. „Порто Фино”, 1997 г.