четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Документи – ПО ПОВОД ЕДНА ФОТОГРАФИЯ

ПО ПОВОД ЕДНА ФОТОГРАФИЯ

   Откривам, че освен баща ми, всички – включително другият часови, са си едни гащници. Единственият той е в съответствие с честта и с достойнството на нашата Българска армия. Това – към снимката, където е баща ми на пост край група арестанти по политическа линия в годините на Царство България. Питал съм го, отговорил ми е, но с ченгел се налагаше да му вадя думите.

   Е, как да не съм горд поне пред себе си, че съм син точно на този обикновен редник! Той е пети, най-малкият син на Господинка, която до петата година му сплитала плитки и го обличала в роклета като момиченце, че си мечтаела за женска рожба.

   Ето какво значи семката да ти е яка!

   А беше срамежлив човек иначе. Борис Дявола го посреща с лаф към щерка си: Какъв е тоз хубавец, дето си ми довела, с розови бузки и сочни устни, ма? Дядо ми Борис за мен е копие на Омировия Ахил, баща ми обаче е по-горе от Борис Дявола, че Борис не е и помирисвал бойното поле, а баща ми е бил баш в най-яростната за Българската ни армия касапница и се връща в Пловдив с медал за храброст оттам, но пак си замълчал пред онзи зъл пазарджиклия.

   Достойнство мъжът може да пази и по този начин, това също ми е за урок. Аман от фукльовци!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 2 noe. 2017

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...