САМ
Сам вървя по улицата –
син на дърводелец,
стиснал в джоба на балтона
юмрука си
като портокал.
Пловдив – европейска
столица на културата за 2019 година
Plovdiv, the winter of 1984 –
not edited 31 jan. 2017
____
* Преди години (1971) в едно от стайчетата на някогашния много престижен и леко снобски вестник "Народна култура" петнайсетина години по-възрастни от мен, условно да ги нарека: двама добри приятели, подхванаха разговор за бъдещето ми на току-що прохождащ в литературата и журналистиката, част от който разговор е репликата на единия – Михаил Берберов (1934-1988): "Имам усещането, че зад него стоят много хора и той добре си знае какво прави, та да не се притесняваме, че е решил да ходи даскал в Добруджа". Нещо в този смисъл бе, един вид в отговор на опасенията у другия – Иван Сарандев (1934), днес мастит професор по Българска литература в университета, в никакъв случай да не оставам даскал повече от година, ако наистина имам желание да пиша свежо, препоръча ми: ако не искам да се видиотя, прегаряйки в рутината на учителстването. Даде и пример: "Виж Йовков. Даскалува за кратко и след това какво прави Йовков! – заебава даскалъка и се отдава на писане".
Въпреки самотността като усвоен стил на живот, зад мене всъщност, по-точно казано - у себе си откривам яростното присъствие на двата ми майчини рода – Калугеровския и Перущенския, и по-ненатрапчиво в съзнанието ми си е бащиният ми Харманлийски род на хора наивни, страстно мечтаещи, доверчиви, неособено практични, но силно влюбени в живота. Бел.м., tisss.
* Преди години (1971) в едно от стайчетата на някогашния много престижен и леко снобски вестник "Народна култура" петнайсетина години по-възрастни от мен, условно да ги нарека: двама добри приятели, подхванаха разговор за бъдещето ми на току-що прохождащ в литературата и журналистиката, част от който разговор е репликата на единия – Михаил Берберов (1934-1988): "Имам усещането, че зад него стоят много хора и той добре си знае какво прави, та да не се притесняваме, че е решил да ходи даскал в Добруджа". Нещо в този смисъл бе, един вид в отговор на опасенията у другия – Иван Сарандев (1934), днес мастит професор по Българска литература в университета, в никакъв случай да не оставам даскал повече от година, ако наистина имам желание да пиша свежо, препоръча ми: ако не искам да се видиотя, прегаряйки в рутината на учителстването. Даде и пример: "Виж Йовков. Даскалува за кратко и след това какво прави Йовков! – заебава даскалъка и се отдава на писане".
Въпреки самотността като усвоен стил на живот, зад мене всъщност, по-точно казано - у себе си откривам яростното присъствие на двата ми майчини рода – Калугеровския и Перущенския, и по-ненатрапчиво в съзнанието ми си е бащиният ми Харманлийски род на хора наивни, страстно мечтаещи, доверчиви, неособено практични, но силно влюбени в живота. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар