Публицистика – ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ (2.)

    Вяра – божествена лудост, според древните елини.
    Абсурдът е обект на вярата, според Сьорен Киркегор.
    De profundis ad te, Domine, clamavi!*

ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ! (2.)

    05.05.2001., продължение

    Задачка: Какво се случва в триъгълника Авраам** - Сарра - слугата Елиезер? 
    

    Ап. Петър на три пъти се отрича от Иисус, три пъти предава Вярата, в която се е клел; тези три отричания рушат ли човешкото му величие? Бащата от библейската притча поставя блудния си син на почетно място край трапезата, щастлив е, говори на хората ей такива приказки – знак, че тържествува, че празнува завръщането като стопанин и възпитател на челядта си: "Тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери"***.

    Редя думи, като да адвокатствам за себе си. Кой може да управлява сънищата! Не изпитвам вина: плътта е слаба, няма смисъл да се отрича слабостта й. Да, има огромна сила в нравственото, което е основа на истинската любов. Опрощаването на греха обаче иде само подир покаяние. Покаянието свързва по-здраво чрез жеста на опрощаващия. Но развратниците и онези, които никога не били грешили, според собствените им уверения, не знаят това. Грехът е най-сигурно средство за трупане на опит; трупане на тъга е то, но и трупане на предимства от страна на силната (т.е. нравствената) страна, в какъвто и да е случай. 

    Който не е бил в греха, не разбира живота.

    Един мъдър евреин – Барух Спиноза***, си пожелава: "Не да осмивам човешките достойнства и не да ги оплаквам, нито да ги проклинам, а да ги разбирам". Ей Богу, сънят ми от тази сутрин, в навечерието на Гергьовден, може и по друг начин да се тълкува, не от гледна точка грях-нравственост, а от гледна точка целесъобразност, необходимост, реални изгоди. И това тълкуване отключва бесове, страстите, които култура, цивилизация цял живот човеколюбиво подтискат у всекиго от нас. 

    Сега въображението развихря сюжети на необуздани пиршества, дионисиевско опиянение, втурване в джунглата дълбоко у нас. Няма задръжки. Няма условности, уговорки, увещания. Няма съобразяване освен с животинския нагон: тя Самката и той Самецът. Какви ритуали в чест на плътта и тленното, но и на жизненото са то! 

    Добре, но колко време може тъй да се живее?

    От друг зрителен ъгъл, дали Природата не цели точно това: оплождане и Чао, скъпи, беше ми много приятно! – отместила е вниманието, грижата си към Онзи трети, който следва да се роди от това съвкупление между тези двама?

    "Някой станал велик, когато чакал възможното, друг – когато очаквал вечното; но онзи, който е очаквал невъзможното, е по-велик от всички... Онзи, който се е борил със света, става велик чрез покоряването му, а онзи, който се е борил с бога, става най-велик от всички. Авраам е най-велик от всички, велик с онази мощ, чиято сила е безсилието, велик чрез онази мъдрост, чиято тайна е глупостта, велик с онази надежда, чиято форма е лудостта, велик чрез любовта, която мрази себе си" – страховито гърми шепотът на Киркегор****.

    Интересуват ме абсурдите не в отношението човек – Бог, а в отношението на човека към себе си. В разни пластове на моето аз властват различни императиви. Проблем е кое от тези едновременни съществования, оформящи обща представа и форма на моето аз, е водещо. Човекът не е монолит; най-чаровното му човешко качество може би е склонността да изненадва, да изневерява на себе си, да изскача извън строгите рамки и от граничните ровове, пълни с кървава каша, да се мени – оставайки, въпреки това, един и същ, по-точно казано – в своя неизменен стил. 

    Лесно е да обвиниш грешника; непосилно е понякога да разберем как така бил сварен неподготвен: гол, беззащитен срещу изкушението да се възползва, срещу егоизма си, срещу тъпата алчност и грандомания, като основна част от характера. Преживял греха насън, виждам моето момиче по-красиво, по-страстно и с повече обич отпреди. Завръщам се като корабокрушенец в старото си пристанище, по-жив откогато и да било. 

    И въпреки това, и въпреки това... Просто, никога не знаеш!

    * * *

    На картонче с квадратен отвор, за да отделям една шахматна задача от друга, докато вися над шахматното табло в хола, съм турил надпис: Животът е игра на случая. Случайно един-едничък от четири милиарда сперматозоиди се оказал в яйцеклетката. Сред онези четири милиарда точно победителят е всмуканият в лоното аз, който се оказал единствената осъществена възможност: уррра-а-а, това може да го каже всеки от нас, които сме се родили на тази планета. 

    Моята свобода генетически произтича от най-случайното. Нямам вина, че съм се оказал на онова място в подходящия миг с подходящите свои качества и слабости, и точно аз съм се оказал Победителят.

    "Човекът, според Киркегор, е същество трагически самотно и трагически обречено. Киркегор се противопоставя на всеки опит да се отстрани свободата като съпричинител на историческото развитие. Човешката история трябва да се разглежда не от гледище на необходимостта, както прави това Хегел, а единствено от гледище на случайността и свободата. Необходимостта затова е необходимост, защото подчинява свободата и я разглежда като своя форма, докато Случайността именно като случайност, т.е. като независима, необусловена и непредвидима, естествено произтича от свободата и се оказва нейна форма. (...) Философията на Киркегор е всъщност хомоцентрична – човекът е нейна изходна точка, неин център и нейна крайна цел"****** (...за изследване, бих добавил! – бел.м., Г.Б.).

    Но датският философ прекалява. Защо му е да отива толкова далеч? Случайно на пръв поглед един мъж обладава, или е обладан от... 17-годишно девойче. Да позволи да се случи, все пак не е случайност, а въпрос на избор... избор, макар и между два огъня: изкушен от младата дама, но и от собствените си бесове Сласт,  Егоизъм, Честолюбие, Похот. За избора си, каквото и да каже, носи отговорност, следователно: случайното няма как да го оневини. 

    В човешкото общежитие-общебитие състоянията извън контрол са short cut към ада у самите нас.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 13 dec. 2017

Илюстрации:

горе – датчанина Сьорен Киркегор;

долу – с художника мой връстник, Пламен Желязков, летен ученически лагер над село Бойково край Пловдив, 1983 г.

___
* Лат.: От бездната, Господи, те призовавам! 
** Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC 
*** Лука, 15-24.
**** Бенедикт Спиноза (1632-1677), из "Политически трактат". 
***** "Страх и трепет", Сьорен Киркегор (1813-1855), из "Дневник на прелъстителя". 
****** Исак Паси, цит.съч., с. 51. Бел.м., tisss.