Ars Poetica – КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...

КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...

В памет на Франсоа Вийон

Край ручея пенлив от жажда аз умирам,

отвътре ме гори, но външно зъзна в мраз,

орел държа в ръка – врабец в небето диря,

ценя това, което не струва грош за вас. 

На глупав най-държа, когато ловко лъже,

на хитрия обаче присмивам се в очи,

когато съм призван, отзад седя си тъжен,

когато не обичам, мен триж по ме боли.

Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,

с която се заяждам, любима ми е тя,

прославата за мен е наръч суха плява,

а всъщност всичко мое е плод на суета.

Изгубя ли покой, оправям се щастливо,

подгони ли ме Злото, се чувствам възроден,

минавам като пътник, не знам къде отивам,

капризен съм, а няма по-примирен от мен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето,

 разочарован само узнава любовта,

щом хвалят – е, тогава не струват стиховете,

че най-добре се люби невярната жена.

Не искам да съм прав, щастлив по изкушава,

каръкът ме преследва, дори и да съм прав,

че мила ми е мен най-подлата държава,

в която сиромах съм, но богаташ по нрав.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 25 dec. 2017