Ars Poetica – САНТА ФЕ

САНТА ФЕ

На този ден, във този час

преди известен брой лета

ти, мила, се яви у нас

премръзнала от самота.

Декември беше мразовит

и сложих в джезвето кафе

разпалих огъня си с вид

на мъж, пленен от Санта Фе*.

Ръце над пламъка простря,

загледахме се мълчешком,

навън си тръгваше денят

като монах на бавен кон.

Въздъхнах, ти се притесни.

Какво? – попита с шепот тих.

О мила, много зимни дни,

 а грош дотука не спестих.

Какво значение, кога

за огън съчки си събрал

и с теб ще сме до сутринта

увити в моя плетен шал?

Загледахме се мълчешком

и мрак се стелеше навън,

докато стана моят дом

като завивка преди сън.

Какво се случи след това

до днес така и не разбрах –

нахлу вихрушка, завъртя

и двама ни в такава страст,

че после рече ми: Оле!

Мен, мили, губи ми се час,

изпаднала съм като в плен

или изпаднала в несвяст.

Дойдох в дома ти сам-сама,

а дяволското ти кафе,

реша ли да си тръгвам аз,

все тегли ме назад към теб.

…Години доста оттогаз

отлитнаха като ята на юг,

и милата не е сред нас,

прахът й е в кутия тук.

Явява ми се в някой сън

и пита мълком с поглед благ

щастлив ли съм и де е вън

декември с ланския ни сняг?

Декември вън е мразовит,

та слагам в джезвето кафе,

да пламне огънят ми с вид

на мъж, пленен от Санта Фе.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 noe.2014 – edited 19 dec. 2017

___

* Санта Фе, от исп. Светата Вяра.