Ars Poetica – КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...

Край ручея разпенен от жажда ще загина,

разпален като жар съм, а леденея в мраз,

отечеството свидно за мен е зла чужбина –

уви, тук сиромах съм, но богаташ по нрав.*

КРАЙ РУЧЕЯ ПЕНЛИВ...

Край ручея пенлив от жажда пак умирам,

отвътре ме гори, но всъщност зъзна в мраз,

орел в ръка държа – врабец в небето диря,

ценя това, което не струва грош за вас.

На тариката вярвам, щом пробва да ме лъже,

на горделивец нагъл присмивам се в очи,

когато съм призван, седя отзад най-тъжен,

а щом не я харесвам, мен триж по ме боли.

Задавя ли ме плач, шегувам се тогава,

с която се заяждам, любимка ми е тя,

прославата за мен е наръч суха плява,

а знам, че всичко мое е плод на суета.

Изгубя ли покой, оправям се щастливо,

застигне ли ме Зло, се будя възроден,

край пътя поприседнал, не знам къде отивам,

капризен съм, а няма по-примирен от мен.

Комуто се надсмивам, владее ми сърцето,

 разочарован лошо – узнавам любовта,

щом хвалят ме, тогава не струват стиховете,

че най-добре се люби невярната жена.

Не искам да съм прав, щастлив по изкушава,

каръкът ме преследва, дори кога съм прав,

родина ми е всъщност идиотската държава,

в която сиромах съм, но богаташ по нрав.

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 6 maj 2013 – edited 18 dec. 2017

–––

* Франсоа Вийон (1431-1463), превод – 6 май 2013, бел.м., tisss.