Ars Poetica – КОГАТО НАЙ НЕ ОЧАКВАШ

Мъжът не живее по друг начин освен чрез религията и илюзиите си. 
Джакомо Леопарди (1798-1837)

КОГАТО НАЙ

НЕ ОЧАКВАШ

Самотник прекосява сам полето,
затрупано под декемврийски сняг,
денят е мрачен, времето – проклето,
че иде му на глас да ревне чак.

Зарязала го милата женичка,
друг да я люби в дивната си страст,
а него рогоносец да наричат,
и с право, съгласил се бих и аз.

Върви си значи мрачен през полето
и ето че насреща му жена,
изпратена му сякаш от Небето
сред мека белоснежна пелена.

Ресниците си заскрежени свежда,
нослето зачервено й стърчи
под смръщени от изненада вежди,
устата – пъпка розова, мълчи.

Не казва нищо, думица не казва,
но и какво ли трябва да рече,
освен да диша с плътната си пазва,
като сърна да рови със краче!

Спогледаха се двамата щастливи
и рече, вперил дръзките очи:
Не виждам тук от тебе по-красива,
пък нека и ужасно да звучи!

Какво мъжът, изпаднал в тежка драма,
да си помисли в онзи чуден миг
при среща неочаквана на двама,
освен да го опише в този стих?

Щом някъде вратата ти захлопнат,
приятелю – един от всички нас,
прескочил старата печална локва,
и ти ще срещнеш звездния си шанс.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 dec. 2015 – edited 18 dec. 2017