Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 16 декември 2017 г.

Ars Poetica – МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
молете се за нашите души!

Животът миг е дяволски чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,
а с времето гневът ни се сниши;
затуй докато гледат ни очите –
молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши
и любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ни лоши –
молете се за нашите души!

Успехи, почести – суетна радост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда
съдбата костите му ще троши,
та прошка тук за всяка злост и гадост –
молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят
и червей глозга черепа плешив,
щом времето едва око притваря –
молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,
кой си след тебе друг ще го реши;
на младия обесник тук ще кажа –
моли се и за нашите души!

Пловдив – европейска културна столица 2019

                 Plovdiv, 29 sep. 2008 – edited 16 dec. 2017            
_____
По мотив от баладата „Епитафия” (ок. 1461 г.). Горе: Франсоа Вийон (1431-1463…)

Няма коментари:

Публикуване на коментар