Ars Poetica – НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е, което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много.

И казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих. И беше тя такава -

податлива и мека, и странно мълчалива, 
като една пътека, прокарана във нива.

О, не един и двама след тая тиха драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 sep. 2007 – edited 17 noe. 2017