Ars Poetica – МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, 

Джени вир-водица стана в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж –
бърза мокра до колене в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж ,
 то нима ще знае всякой де, кога, веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж! 

Робърт Бърнс (1759-1796)

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ  

Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе, 

а пък проснали се неми локви езерно лъщят. 

Събота е. Сутрин рано. Люшка се пране голямо, 

сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Във контейнера с боклука двама просяци се сбиха 

за остатък от мастика и комат мухлясал хляб. 

Ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 

и накрая появи се полицейски смел отряд. 

Хем дъждовно, хем мъгливо, сякаш сме в квартално кино 

зад завесите кирливи и кресла с оръфан плюш

от балкончетата криви екшън гледаме на живо  

как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана в нежно синичко застана 

командирът полицейски – строен, горд и звездочел, 

той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 

плю в калта и сам нагази, спусна се като орел. 

Знойната вдовица Кера с кокали и лук замери 

джипката, с ченгета пълна, и изкряска с мъжки глас: 

– Капитане, капитане! Оле-мале, що ще стане, 

ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!

Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори, 

тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд. 

Завоня екарисажно, ала туй хич не е важно… 

Важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 17 noe. 2017