Ars Poetica – ПОЕТЪТ Е МНОГО САМОТЕН ЧОВЕК

ПОЕТЪТ Е МНОГО САМОТЕН ЧОВЕК

Шегата ви приемам най-сериозно,
все пак е отговор, и как ли не –
с мълчание, дори и с гневна поза,
да бяхте ме напсували поне!

Реша ли просто да похваля някой
добре написан стих, дочувам смях,
хлапето в мен тогава се оплаква:
– Защо и ти не си един от тях!

Защо не съм? Какво ли да му кажа!
Светът, хлапе, и тъй си е красив
като синчец, поникнал от паважа,
възторжен знак пред хоризонта сив.

Учуден, той възхита не очаква,
приема всичко даже и така –
като усмивка в сенките на мрака,
като за поздрав вдигната ръка.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 18 noe. 2005 – edited 22 noe. 2017