Ars Poetica – ДОБРЕ ДОШЪЛ В ШОУТО, НАРЕЧЕНО ЖИВОТ, МИЛИ!

ДОБРЕ ДОШЪЛ В ШОУТО, НАРЕЧЕНО ЖИВОТ, МИЛИ!*
  

Едва изпълзял от утробата,
сбръчкан,
току-що отворил уста и очи,
бях лаком,
страхлив,
беззащитен,
а за толкоз...
за толкоз неща имах да питам,
че наддадох рев. И оттогаз
да крещя не съм спирал аз.

Жал ми е за залостващия вратите,
който се прибира на Смъртта
в непрогледната самота,
обезверен от това Ветрило
на егоизма – в сегашно и било,
и от онези атлазени протяжни пространства
на жаждата по пясъчни запознанства,
драскотини от незарастващи рани,
мазоли от гняв,
задъхвания по висини,
тресавища от лишения,
реки от печал
и смут пред небето с надвисналите
гроздове от звезди...

дето били сме вече някога преди,
мили глухарчета –
сперматозоиди шеметни...

Докато един между нас съгледал
тази миниатюрна планетка,
голяма колкото яйцеклетка
сред могъщите, масивните,
тягостно движещите се

според небесната механика
груби космични тела
в мълчанието на пустинната им мъгла.

И сме си избрали,

разбира се, не точно някое от тях,
а това незначително кътче в Безкрая,
дето да си направим и Ада, и Рая
като деца на морския пясъчен бряг. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 20 аvg. 2008 – edited 9 sep. 2017

___
* На родения два дена преди 20 август 2008 г. внук Борислав, но писано поне десет години преди това. Бел.м., tisss.