Ars Poetica – ХЛАПАЦИТЕ НА ДЖЕНДЕМА

ХЛАПАЦИТЕ 

НА ДЖЕНДЕМА*

На Вера

Хлапета тънкокраки, босоноги,

уж кротки, а ужасно докачливи,

деца, забравени дори от Бога,

растяхме като бурени сред нива.

Джендемът бе хлапашкото ни царство

и махалата – родна територия,

където сред кавги, беди, коварства

се учехме цинично да говорим.

Сражавахме се с камъни, с юмруци,

тарашехме крайградските градини:

ту плодното дърво с тояга брулим,

ту зобаме къпини и глогини

или се гоним голи по Марица,

картофи крадени печем из къра,

подир сакат или след хубавица

подсвиркваме ехидно и се кълчим.

И колко пъти с разкървена тиква

прибирал съм се гузен, разтреперан –

и тъй от ранното си детство свикнах

със злите да съм мера според мера.

Ох, как не са ни глезели бащите,

че бяха истински мъже корави,

изпървом бият, после ще те питат,

пък ти каквито щеш си ги разправяй,

размазвай сълзи и сополи, хълцай,

но трупай тъмна ярост във душата,

кървящ сред буренаците на хълбок,

изритан от баща си в тъмнината.

И точно днес, и точно тук си спомням

с печал и малко влага под очите

как изведнъж видял съм се свободен

под Нечий взор, надникнал от звездите.

Под райските селения застанал,

понякога на портите им хлопам

с онази упорита, необятна

кристална детска обич към живота. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 11 apr. 2011 – edited 6 avg. 2017

___

* Късото име на пловдивски хълм. От тур.: пъкъл, ад. Снимки:(горе) в двора на казармата под Джендем тепе. С дъщеря ми ок. 1976 г., за която е посвещението (долу).