СЕНОКОС
В полето, под дърветата, в зелената трева
вървяхме и говорехме без никакви слова,
косите ти разказваха за юлски сенокос
и в онзи миг представих си животът как е прост
и мислех си естествено за важните неща –
за утрото, за лятото, за теб, за любовта...
Обгърнал с поглед своя мил и радостен живот,
не виждам друг по-хубав миг от онзи миг любов,
Уж нищо се не връща тук, а аз оставам там,
омаян от прегръдката, от кроткия ти свян,
целувам те нехайно и сядаме тогаз
щастливи сред поляната, поникнала за нас.
Пловдив – европейска
културна столица 2019
Plovdiv, 22 uli 1975 – edited 6 avg. 2017
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар