Ars Poetica – СЕНОКОС

СЕНОКОС

В полето, под дърветата, в зелената трева 

вървяхме и говорехме без никакви слова, 

косите ти разказваха за юлски сенокос 

и в онзи миг представих си животът как е прост

и мислех си естествено за важните неща – 

за утрото, за лятото, за теб, за любовта... 

Обгърнал с поглед своя мил и радостен живот, 

не виждам друг по-хубав миг от онзи миг любов, 

Уж нищо се не връща тук, а аз оставам там, 

омаян от прегръдката, от кроткия ти свян, 

целувам те нехайно и сядаме тогаз 

щастливи сред поляната, поникнала за нас.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 uli 1975 – edited 6 avg. 2017