Ars Poetica – МИНАЛАТА НОЩ

    3. Влечи ме, ще се завтечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!

    4. Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси... 

    Старият завет, Из КНИГА ПЕСЕН на ПЕСНИТЕ, от СОЛОМОН

МИНАЛАТА НОЩ

О Боже мой, как светеха бедрата й,

щом гостите потънаха онази нощ

и подир тях захлопнахме вратата си,

да не усетят колко ставам лош.

Лоза, налята с гроздов сок – гърдите й,

от аромата им опиянен,

докато ми разказваше мечтите си

и колко всъщност е далеч от мен,

в онази бяла шия впивах се,

нослето й погалих със език,

когато тя под мене се извиваше

и шепнеше: "Почакай само миг,

не мога да те любя, че омъжена

за друг съм и не искам да съм в грях;

животът и без туй е страшно тъжен".

Отвръщах й със саркастичен смях.

Ръцете й по мене се усукваха,

гърба ми с остри нокти тя издра,

докато като смок едва се вмъкнах

до дъно посред нейните бедра.

Косите й на зной миришеха

онази нощ през август, и така,

заслушан в учестеното й дишане,

я галех грубо с трепетна ръка.

По-мургав от "Титаник", там

бях в бездните до сутринта –

в отворилия се под мене океан

от нежност и от самота.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 11 avg. 2017