Ars Poetica – ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ

ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ

Тя държеше несръчно чашката бяла;
тъй бе неспокойна, че тръпнеше цял.
Бе мургава леко, видя я той цяла,
разсъблечена сякаш я беше видял.

Нямаше друг този миг в кафенето,
а вън вече започваше пак да вали.
В гърлото му сякаш качи се сърцето,
а тя бе самотна... Самотна, нали?!

От колоните тихо звучеше ритмично
старичък шлагер с весел рефрен:
мъж се кълнеше на свойто момиче
как силно е влюбен и колко смутен.

– Поздравявам ви с тази мелодия – каза.
– Тъй ли? – учудена рече. – Мерси!
От съседната маса в нейната пазва
нахлу крадешком и в онези коси,

с очи я съблече, смути се, преглътна.
...Изчервена, тя на екс тъй кафето изпи,
че певецът на пръсти се гузен измъкна
и ги остави внезапно абсолютно сами.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 uni 1970 – edited 15 uni 2017