Ars Poetica – ТРЕВАТА НА СТАРОТО ГРАДСКО ГРОБИЩЕ

ТРЕВАТА НА СТАРОТО ГРАДСКО ГРОБИЩЕ*

Аз още помня как
накрая на града
растеше в дъжд и сняг
зелената трева.

Замръквахме в игри
с разтупкани сърца
сред смях или сълзи
в зелената трева.

И още помня как
под храсти и цветя
бе кът на любовта
зелената трева.

А днес, щом тръгна сам,
угрижен, натъжен,
зелената трева
усещам, никне в мен.

Не зная колко дни
живот тоз грешен свят
за мен е отредил,
но ставам по-богат

и ставам по-смирен,
когато дойда пак
тук в някой кишав ден
сред гробищния парк.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 uni 1970 – edited 15 uni 2017

–––

* У всекиго от нас, възрастни вече, живее детенце, и всеки ден и всяка нощ по мъничко ние го убиваме с натрупването на рутина и опит, независимо какво си въобразяваме за себе си и за детето в себе си. Конкретният повод за илюстрацията най-горе вж.: https://asyametodieva.wordpress.com/2010/10/05/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B9/