КОГАТО СИ ОТИВАШ
Когато си отиваш и отиваш, и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад,
спомни си само колко бе красива
пред погледа на онзи непознат
и как със страст те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, се изстреля с вик
насреща му... и как денят случайно
като че ли изчезна, притъмня,
заслушан сякаш в огнената тайна,
на две души, облени в светлина.
Plovdiv, edited 16 maj 2017
Красиво е...Особено на фона на музиката на Ерик Клептън!
ОтговорИзтриване