Ars Poetica – ЗАВРЪЩАНЕ ОТ БАЛЧИК

ЗАВРЪЩАНЕ 
ОТ БАЛЧИК 

В памет на Данко*

Дванайсет километра от Балчик
през орното разкаляно поле
сред острови прорасъл ечемик
под гларуси с разперени криле

прибирамe ce... Слънцето едва
пробива и ръми досадно дъжд,
в предвечерна небесна синева
светкавица се стрелне изведнъж.

Блести красиво мокрият асфалт,
говорим пак за вино и жени,
за някой старец, Богу дух предал
в онез печални февруарски дни.

Край нас нарядко гуми просвистят,
шофьорът бодро махне, дава знак 

да ни откара чак накрай света
унесени в припадащия мрак.

И ние все отказваме. Вървим,
докато Гурково току пред нас
изникне из мъгла от светлинки:
животът се смалява като фас

и нищо вече няма да се върне,

ни плажът, ни морето край Топола,
ще си отидем както сме си – голи,
да ни завиди само, кой ни зърне!

Пловдив – eвропейска културна столица 2019

Gurkovo-Plovdiv, fev. 1972 – edited 26 may 2017

___

* _{Йордан Кръчмаров (1948-1986), Поет на Добруджа на обикновените хора. Долу: Снимка от август 1982 на плажа край с. Топола между Балчик и Каварна.}