ОДА ЗА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ гледа точно мен
и чувствах се пленен от всичко щуро.
Котлончето ми бе магически фенер,
кафенце за премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.
О, Боже мой, какви пресветли дни
на топличко във тъмната читалня,
виелица по Витошка свисти,
а с книгите е тихо и печално!
И в мензата – пак риба, сух фасул,
че даже и десерт: ошав със сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
мометата са трижди по-красиви.
И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобусът
внезапно във настъпващия мрак
простреля ме едно девойче русо.
В съня си я преследвам цяла нощ,
увит до вежди в старо одеало;
о, Господи, животът не бил лош! –
свирукам пред строшено огледало
и се кривя с бръсначката в ръка,
докато, гол, на сутринта се лъсна.
Животът не бил лош – пак ще река, –
кога не са ти помислите мръсни.
Наивен, беден, глупав, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата:
на никой не му пука тук за мен,
ала щастлив съм с жълто край устата.
Пловдив – европейска столица на културата 2019
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар