Ars Poetica – ЛИСИЧКАTA

ЛИСИЧКАTA


Реши лисичката да се прежали
и с млад лисугер впусна се в игра,
че младите и днес са хали-гали,
жадуват цици, дупе и бедра.

През август поприседнаха на сянка,
поръчаха си леко питие,
септември се изниза като дрямка
и през октомври вкъщи го прие.

Ноември тази есен беше топъл,
 поляните обходиха навред,
докато този жалък нескопосник
за годеник реши, че е приет.

Което между хората се случва,
решават ангелите вместо нас
и не е нужно много да си учил,
природата ни учи – казвам аз.

След ласки и целувки иде зима,
декември бързичко се извъртя
и стана ясно, сватба тук ще има,
животът си е весела игра.

Веселие до Бога, думба-лумба,
сватбарите пируват седем дни
и сетне цялата им пъстра тумба
зад три баира с тъпана се скри.

Потъна вдън земя и ей ги двама –
лисичката и нейния жених,
и ето че начева тиха драма
за дамата на този смахнат стих.

Седи, скучае сам-самичка вкъщи
с виното му и свинските му пръжки,
от всичките му огнени слова
усетила, че я боли глава.

Любителка на розови романи,
разбирам, за сърцето ще се хване,
ала какво е, питам, Любовта,
щом чувстваш зидовете на света,

щом има „длъжна си”, щом още има
пране да се простира посред зима?
Накратко казано, без свободата
превръщат се в окови правилата. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 fev. 2012 – edited 25 maj 2017