Ars Poetica – ЛЯТОТО В КИТЕН

ЛЯТОТО В КИТЕН 

Споменавам те, татко мой,
който си на Небесата,
и често те сънувам,
и се питам: Какво правиш в съня ми?
Нещо важно ли идваш да ми кажеш?

Лятото в Китен щях да се удавя –
хлътнах от плиткото в дълбока яма,
но никой не разбра, затаих го у мене си.
Това знаеш ли, татко мой?
Позволих ли си някога да узнаеш?

Когато ме биеха в лице с юмруци и думи,
криех се в бараката да изплача унижението,
но не ти се оплаках ни веднъж.

Когато станах голям, явявах се в дома ти
само за да се похваля с успехи,
но премълчавах неприятностите, които следват
всеки нормален човек в неговото възмъжаване.

Един единствен път се изкуших
да ме видите двамата с майка ми
как умело се бия на боксовия ринг,
и вие дойдохте на онази спортна площадка
в подножието на Бунарджика в Пловдив,
току зад черквата "Свети Мина",
дето бях кръстен в седмата си година.

Ех, как съжалявам, че ви поканих!
Видяхте ме да падам под ударите
на моя противник – боксьора срещу мен.
И после у дома за този злополучен мач
дума не обели, нищо не рече.

И знаех, че не ти е било никак приятно
да видиш сина си как губи на ринга.
Но то си беше, разбира се, в реда на нещата.
Защото вече бях преживял Лятото в Китен,
когато за пръв път се уплаших за живота си
и някак от само себе си проумях:

за да си човек, по-важно е
да се научиш да губиш по мъжки –
без хленч, без да размазваш сълзи.

Защото Лятото в Китен
е първият ми урок по мълчание,
научен от теб, мили мой татко,
Дърводелецо неизвестен и тих,
който си на Небето

и ме гледаш отгоре.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 13 apr. 2017