Ars Poetica – ЗАКЪСНЯЛАТА ЛЮБОВ

ЗАКЪСНЯЛАТА ЛЮБОВ

Най-после престраши се Джон, реши да се ожени;
уши си риза, панталон, бельо копринено, премени,

муцуната си освежи, брадата сива сам обръсна,
подряза дългите коси и ето го красив възкръснал

един достоен мъж, тъй горд, хидалго сякаш от Ла Манча!
Занемарения си двор премете, прекопа и значи,

със дланите на колене отпред в очакване приседна
мома със влюбено сърце да се яви тук ненагледна.

Моми дал бог, но тез моми защо към него не поглеждат,
замятат мрежи отстрани към глупавичките младежи –

кикотят се, въртят поли, косите им свистят лъстиво.
Не знаят ли как го боли мъжът, усмихнал се накриво,

открил внезапно може би, че времето му е изтекло?
Тъй шумен е за нас, уви! – сезонът весел, мимолетен

на сълзи, флиртове, мечти, на подвизи и грешки,
когато някой Джон седи накипрен и ужасно смешен.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 21 dec.2006 – edited 8 apr.2017