Story – ЧЕПКАМЕ ВЪПРОСИТЕ НА СЕКСА

Из книгата ”Историйките на ученика Ламски”

ЧЕПКАМЕ ВЪПРОСИТЕ

НА СЕКСА*

    Веднъж, когато бях още доста малък, дядо ми Иван, на когото съм кръстен, за именния ден ми купи пушка. Тате, който е син на дядо Иван, веднага рече:

    – Сине, дай пушката да я заключа в шкафа. Малкото дете не бива да свиква с такива играчки. Ей ти дрънкалката, на ти и трите биберона да си ги смучеш с кеф, дай ми сега пушката. Като порастеш, пушката си е твоя, давам ти я.

    Е да, ама пушката ми трябваше точно в онзи момент.

    Ревах, плаках, тръшках се, влачих се по корем като червей върху чергите и дядо им се скара на тях двамата с мама, че купил пушката за радост на внука, а не да ме мъчат баш на именния ми ден. Дядо си замина по живо-по здраво, лягам си аз с пушката да се гушкам. Мъничък бях, млад и зелен, глупавичък; доста неща не ми бяха известни, но и доста неща ми се набиваха в очи. Питах се например защо мама и тате спят в едно легло. Вечер – понеже треперех от шубе в тъмното, притесняваха ме разни летящи дракони с огнени очи и огромни нокти, примъквах се при мама и тате, но двамата ме отпращаха да спя в моето креватче.

    Лягат си те, гушкат си се, а не заспиват. Все нещо шават, пъшкат, шушнат си тайнствено и ровичкат запъхтени под юргана. Като ги попитам: "Хей, вие какво правите там?" – тате се кашля-кашля и много ми се сърди:

    – Ти не си ли заспал, бе? Я виж кое време стана. Добрите деца вече сънуват. Сънчо откога си изпя песничката!

    – А китайските дракони... Те няма ли да долетят тая нощ над нашата къща?

    – Какви дракони, бе? Ай че си глупав! Кой ти ги втълпява тез глупости?

    – Видях в една шарена книжка.

    – Аз що казвам, че от книжки човек едва ли ще научи нещо свястно! Пълнят ума с измишльотини, после върви обяснявай… – носи се из мрака ядовитият глас.

    – Значи, книжките лъжат, нали, тате?

    – Лъжат, я. И още как! Аз сега, синко, ще броя сто овце, да видим кой първи ще заспи: ти, Ванчо, или майка ти.

    Брои той онези негови сто овце. Обаче по средата спира да брои. Помръдвам в леглото и той като поп продължава да нарежда овчето стадо:

    – Педесет и петата овца влиза в кошарата-а-а... педесет и шестата овца влиза в кошарата-а-а... педесет и седмата овца влиза в кошарата-а-а…

    Отброява сто и първата овца влязла в кошарата, а после… а после мълчат като глухонеми, пък ги усещам, че не спят. И съм си буден, и съм си нащрек. Пък нощите ледени, и понеже акумулиращата печка е в голямата стая, пък всички освен леля ми тук нощуваме. Та ето какво ни се случи баш на Ивановден, след като дядо си замина за Пазарджик. Лягат си мама и тате в пухеното си голямо легло, гушкат се те, а мене пратиха сам да зъзна на коравото детско креватче.

    – Хай сега да заспиваме, че днес бая се изморихме – рече мама, още докато тате се плацикаше в банята и пръхтеше под душа като хайгър**.

    Лягам си аз с дядовия подарък. Натиснеш ли спусъка му, пластмасата започва зловещо да трака и да пиука също като полицейска сирена, прожектор свети. Целия следобед и надвечер с това ценно оръжие залягах под масите и леглата, крих се по кухненските шкафове, заврях се и в коша с мръсното бельо за пране и в пералнята даже, разбърках дрехите в гардероба, препусках на прибежки, залягах. Трата-та-таа! Трах-трах! Бжжът, бжжът! Пиук-пиук-пиук! Изпозастрелях сума бандити, крадливи цигани и китайски дракони. И накрая, значи, вече всички си лягаме-е-е… Дотътри се Тотю. Три се, реса се, чеса се, ходи напред-назад из непрогледния мрак, пък подир цялото това шетане и суетня най-сетне се намести в леглото и го чувам, обажда ми се с кадифено мек гласец:

    – Спиш ли, Ванчо?

    – Спя.

   – Да, бе, спиш! Как така ще спиш, като ми отговаряш? Може ли човек да спи и да отговаря, като го питат? Ай че глупак! На баща ти, Ленче, се метнал.

    Рекох си: ми добре. По някое време на нощта мама нещо му пошушна и той пак пусна кадифето:

    – Ванчо, спиш ли, мойто момче?

    Този път обаче не отговорям. И го чувам да шепне:

    – Спи, ма! Чуеш ли как равно диша? Като къпан спи нашият глупак.

    Къпан??? Той беше къпаният, не аз.

    И се почна, мили братля, едно подозрително движение, едни военни маневри в непрогледния зловещ мрак. Заскърца им пружината на леглото. Нещо голямо там се размляска и замуча. Затресе се онова ми ти огромно легло като кораба "Титаник" в океана. Чашките и паниците в бюфета звънтят, гардеробът разтворил и той и трите си врати като ламя. И се реших: сега е моментът! Скачам с оръжието в ръце срещу онова, дето мучи кравешки, хърка като звяр, и крещя с всичка сила:

    – Стой! Горе лапите! Да светна аз, да видя какво става нощем в тази къща.

    И като блесна големият гръцки полилей… Какво правеха ли? Ами… бореха се голи голенички двамата, та му казвам на тате:

    – Завий се, бе! Къпан си, ще настинеш.

    И на това му викат секс, моля ти се...

    Като ги разкрих как нощем се забавляват, докато спя, знаете ли какво се случи? Тутакси отнесоха креватчето ми в кухничката и там, сред вонята на изкипяло мляко си оплаквам младините, както се пее в онзи чудесен турски филм, дето една млада хубавица малко позабременя и не можеше да си избере кой да е баща на турското й джераме сред трима мустакати: футболист, чалгаджия или мутра. Онези двамата се ширят в пухеното си леговище на топличко при акумулиращата печка, пък аз зъзна. И това ми било родители! Най-неприятното е, че започнаха да се заключват, не знам защо. Ако толкова се страхуват крадци от Столипиново или крилат китайски дракон да не ги отнесе, защо не заключват и моята кухня! А ако арабски терористи с техния Бойнг 747 долетят да ни се лашнат в блока...?

    Една събота вечер ни дойдоха гости и тате малко се понапи. То македонски ли песни не пя, мръсни ли песни не пя, повръща на килима, танцува казачок с метлата! Изпълненията му бяха реклама за вредата от алкохола. Гостите много се радваха.

    Тръгнаха си гостите и този път мама самичка го изкъпа в банята, а пък аз в това време гледах "Срещи с извънземното от нашия телевизор". И хем доста задушевно си изкарахме ние двамата с мама, докато Тотю хъркаше повит в праните чаршафи като голям тлъст бебок.

    И тогава казах на мама, че от всички жени на света най-много нея обичам. И тя ми каза, че от всички момченца на света най-много мене обича. Обяснихме се ние с мама във вечна любов, а нещо ми подсказва докрай да си изясня нашите любовни отношения.

    – Добре бе, мамо, що даваш на тате да те бори в леглото? Ами че това е адски неприлично и е ужасно непоносимо за мен.

    – Тъй ли мислиш! – загледа ме тя и прехапа устни.

    – Като порасна, ще те пазя от този пазарджишки грубиян.

    – Ще ме пазиш, разбира се – засмя се мама и някак се разхубави от онази нейна усмивка. – Само че, мили, първо трябва да пораснеш. А като пораснеш, ненагледни защитнико мой, друг акъл ще ти забръмчи в рошавата главица.

    Рано сутринта в неделя, чувам, пак нещо се ключат и заключват. Изтърчавам в антрето, хлопам-блъскам по залостената врата на спалнята, с кървави сълзи рева:

    – Мамо-о! Мамо ма! Мамо-о-о, искам и аз да съм при вас.

    – Точно сега не може! – рече мама. – Имаме много сериозен проблем, налага се да водим важен разговор с татко ти.

    – А какво ще си приказвате? Не може ли и аз да съм в сериозния разговор?

    – Няма да са приказки за деца, мили.

    – Добре де, ти само ми кажи за какво ще говорите!

    – Ще обсъждаме финансовото състояние, миличък.

    – А за моя велосипед ще обсъдите ли?

    – Ще обсъдим, разбира се, как няма да обсъдим!

    – Ми добре! Аз сега, мамо, слизам пред блока да си играя с децата. – Изтърчах, хлопнах външната врата, пък на пръсти се връщам да слухтя около спалнята. След десетина минути обаче не чувам въобще никакви финансови разговори, ами онова тяхно легло пак се затресе и гардеробът пак го чувам да се лашка и клати като пиян.

    Опитвам да разбера какво правят, обаче ключът в ключалката пречи. Запищях:

    – Мамо-о-о… Мамо ма! Мамо-о-о, да не забравиш, че искам сребристо зелен "Бе-Ем-Хикс" с никелирани капли и гумена тромба!

    И тогава онзи див пазарджиклия така изрева, че се спрях долу пред блока, чак на отсрещния тротоар.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, apr. 1994 – edited 6 mar. 2017

––––
* Глава ХХXIII от Част I "Семейно щастие" на книгата "Историйките на ученика Ламски".
** От тур. Силно и едро животно.