Чувствата се пораждат в гранична област, където
идеалното се разтваря в обикновеността. Човекът изкушава именно защото е
грешен, не се поддава на строгата математическа логика. Всякакви всеобемащи, обясняващи света докрай теории, идеи, религии отблъскват със своята
строгост, скованост, едва прикрита неприязън към грешния човек зад огромния куп кухи
фрази за любов.
Фанатикът
безусловно вярва, понеже е посредствен, а не че му е силен духът. Силният дух
не би позволил да го оковат, над кратуната му не звездното небе, а
орнаментираната везба на изкусни манипулатори да го позволи да го очарова. Това, което
наричат "вяра", в повечето случаи изобщо в религиозните общности,
тълпящи се в нозете на всяко религиозно или политическо божество, е подчинение, сурова дисциплина, див ужас да не сбъркаш канона, да не разгневиш
Властта.
В
името на човечността унищожават най-човешкия ни рефлекс, с който сме се родили –
склонността да грешим, да изкушаваме, но и да се изкушаваме; с други думи и
по-ясно изречено, сурово подтискат стремежа да мечтаем, да преодоляваме
гранични забрани с риск за здравето и живота си, но и с тръпката на
откривателя.
Пловдив – европейска столица на културата 2019
Plovdiv, edited 16 mar. 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар