Ars Poetica – ГОЛЕМИТЕ ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ

ГОЛЕМИТЕ ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ

Въртят се големите вятърни мелници
и снежен прашец там брашняно кръжи;
ние с тебе сме само случайни безделници,
босоноги деца в тез любовни мъгли...

Ти – в басмяно рокле, аз – в риза опърпана:
две души в тоз намръщен варварски свят;
гледаш ме озадачена, даже объркана,
че нехайно ти казах: Да си влюбен е ад.

Чаках те цял живот пред вратите на пощата.
Кой знае за какъв дявол ти не дойде
цели двайсет години, даже и повече
бях нещастен, кървял съм по тебе, сърце.

И когато най-сетне ми се появи,
две хлапенца подскачаха покрай теб
и мъжът ти ми рече: Закъснял сте, уви,
отлетял – онзи, вашият стар звездолет.

Отлетял?!... Но какво ли разбира пък той!
Щом те зърнах, усетих – единствена ти
под доспехите смешни видя ме тъй гол,
тъй щастлив и излишен, омагьосан почти.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 31 mar. 2017