Ars Poetica – И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН

И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН


И свършва някой ден Доброто царство
на най-красивите илюзии...
Реките спират да текат, застиват.
Прозрачният ветрец е като камък.
Нощта се сгромолясва върху теб.

Какво ще правиш със това сърце?
До вчера беше риба, беше птица;
днес стаята ти е каюта
във бездната на Космоса от самота.

Сега дочуваш през втвърденото пространство
сигналите на няколко приятелски сърца –
как лекичко подраскват по скафандъра
и странно –
със какво ги изкушаваш,
дали с това, че си материя оголена,
една кървяща и нарастваща Любов?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, noe. 1986 – edited 6 fev. 2017