Ars Poetica – ПОЛЗАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

ПОЛЗАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД 
 

Дърво и камък от студ щом се пукат,
и котката при кучето отива да спи –
двамата вече усещат, че са съпрузи,
един към друг стават много добри.

Той от бъбрежа й съвсем се не дразни,
тя преоткрива го с усет на котка
и така от студа вън с тръпки и спазми
любовта пак им нахлува в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,
дъхти му в ухото и той някак разбира,
че тя е момичето, което тъй нежно
не го е целувало друг път в тази квартира.

Вън зимният вятър клоните бръсне
като ножче за бръснене съвсем изтъпяло –
какво я прихваща ли, нима не е късно
да почувства пак обич със своето тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,
женски капризи, мъжки измени,
а с тояжка, куцукайки, Зимата иде,
и изобщо къде е топлото време?

И случайно щом някой зърне жената
как е хубава, дива, знойна такава,
ще й запечата с целувка устата
и ще я люби, както тя заслужава.


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 12 dec. 2012 – edited 23 fev. 2017