Ars Poetica – МОНИКА

МОНИКА
или реквием за моето поколение българи 

Кой те зъл вятър довя, скъпа Моника,
в ерата на нашето варварство детско,
в епохата на евтини устни хармоники
и на онези градски неприлични песни
за пиратски кораб, бродещ из океана,
мъртвец в ковчега и жената на капитана,
за босоногия принц Чико от Порто Рико,
Темпико-Темпико, Темпико е в Мексико,
и за Малката креолка от Венецуела,
за Боцмане-е, къде си куче еднооко...?

О Моника!

Ти беше най-сладкото момиче на земята,
може би защото ни бе съвсем непозната
и с онова бяло рокле на кървави точици
изгря като лилия в утрото на живота ни.

Даже и потресът не успява да изтрие
илюзията, с която бяхме лъгани ние.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 18 fev. 1996 – edited 18 fev. 2017