ИНТЕРМЕДИЯ 2 (към "АСЯ")

ИНТЕРМЕДИЯ 2

    

     Uma Rojo: 

    – От няколко дни насам ставам сутрин, правя си кафе с малко мляко и сядам пред компютъра с Вашата "Ася". Проверявам понякога през деня дали пък не сте публикували някоя глава екстра и чакам следната сутрин с кафето. Благодаря за хубавото време, което ми донесохте с "Ася"! 

    17 окт. 2006 г., 16,37 ч.

    tisss:

   – Отношението с читателя ми е абсолютна мъгла, не съм го обмислял досега от позицията на автор. И не като екстра към сутрешното Ви кафе, изкушавам се да Ви разкажа как минава най-обикновен ден от хилядите обикновени дни, дето след по-малко от десет месеца ще закръглят шейсетте години от живота на простосмъртен, който (въпреки учтивите реверанси на г-жа Съдбата) досега не си е показвал носа извън България, а с малки изключения, може да се каже – и извън родния си град.

    Тъй захванах вчера надвечер отговора си към Вас, но бях много уморен, много разочарован от деня, в който – за връх на куп неприятности, през последните два учебни часа (петия и шестия) "моите" десетокласници ми показаха презрението си. Обидно, горчиво усещане, че съм излишен, ненужен досадник, който опитва да им говори за Шекспир, за раздвоението у Хамлет.

    – Ха-ха-Хамлет! Какво ни интересува вашият Хамлет, господине? Нима смятате, че ще си губим времето да четем тази гадост?!

    Прекрасно е днешното ни училище. Само който не е бил учител в класна стая с трийсетина живи дяволчета, няма да разбере колко благородно, колко романтично и достойно е да си днес учител. Обяснявам думичката "отец": че носи смисъла на "духовен баща", а племето ми отвръщат с реплика от скеча на любимия им актьор Красимир Радков (1971) в "Шоуто на Слави". И пак смях, пак гавра с всичко, което някога – и не само за нас, но и за нашите родители, дядовци, прадядовци е било с внимание обкръжено. Ай, какво весело поколение се задава!

   Що ли Ви занимавам? Вероятно отговорът е простичкото: ако сам не пожелаеш, и Господ от Небесата да слезе, няма да научиш. В този смисъл поднасяте ми дар, който едва ли съзнавате колко обнадеждава в такъв момент. Да-а, преживяването на чужда драма, усещането, че буца ти засяда на гърлото, сълзичка напира в окото, е много човешко, значи, някаква там чужда съдба, някаква си там чужда участ става част от твоя личен свят, нещо толкова човешко във все по-нечовешкия наш свят!

    Бъдете здрава! Вие сте първият човек, който поглежда към историята на Ася с внимание и много ме зарадвахте.

    18 окт. 2006 г., 08,00 ч.

   Uma Rojo:

   – Аз съм малко по-голяма от Вашите десетокласници, но в не съвсем далечното минало едва ли съм се различавала много от тях. И дори да не съм го осъзнавала тогава, но учителите ми по литература оставиха най-дълбока следа у мене и сред мъглата от всички науки, с които тогава ни занимаваха в гимназията, литературата е, която ме изгради четящ, търсещ, мислещ, говорещ човек. Обаче до тази истина за да стигна, време ми трябваше, както и някоя и друга житейска буря. Така че трудът Ви не е напразен. Една неотдавнашна десетокласничка Ви го казва.

    А Ася далеч не е притурка към кафето ми. Съжалявам, ако така Ви прозвучало. Не съм от типа "вестник, кафе, цигара" за уплътняване на точно тази част от деня и сутрешното кафе е малка вселена за мене, много моя си, много лична. А сега там влезе да вълнува и Ася. Докосна. Аз Ви чета. Хубав и усмихнат ден Ви желая!  

    П.П.: Тук, където живея, учениците се обръщат към учителите си с малките им имена. Това съвсем не ги прави по-малки дяволи и понякога драскат грозни думи по оградите на учителите си. 

   18 окт. 2006 г., 11,30 ч.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, oct. 2006 – edited 26 jan. 2017