Публицистика - ТОЧКА НА ПРЕЧУПВАНЕ

Българско момиче, художник: Снежина Славова

ТОЧКА НА ПРЕЧУПВАНЕ

    07.10.2004

    За доверието... Доверие иде от "вяра", нещо от рода на "вярвам в тебе". Аргументите, които хранят доверието ни, са повече свързани с интуицията, не с логическото систематизиране на факти и разсъждения. Е, добре, излъгал си се в някого, но защо бързаш да го обвиниш? Грешката – ако изобщо е грешка, е у тебе. Ти нещо си недовидял, недоразбрал у човека отсреща.

    Можеш ли да проумееш неговия стил в отношенията му с тебе! По-често то е непосилна работа, пък и помисли! – струва ли си усилието? Виж, да промениш подхода си към тоя "грешник" е напълно в твоите възможности. Първо, нежно го отстрани от себе си, без да нападаш с думи и действия. Със замълчаване, сдържаност, учтива студенина дай да разбере (ако иска и може да разбере), че не си вече същият. Дръж го – от разстояние макар, под око. Защото може и случайно да се е изкушил да те ограби, или е бил в трудна ситуация и – лъжейки, се е отървавал от някое голямо зло.

    Не те съветвам да съдиш, но и не те съветвам да му простиш, докато не усетиш, че е проумял греха си и е дошъл да се покае.

    Наранили са те, но не си в слаба позиция, забраниш ли си да огласяш света с хленч и вайкане. Хората стават лоши често от душевна слабост, от недоимък на духовна енергия. Наглецът винаги е в състояние да те излъже, понякога – и неведнъж, но това неговото е Пирова победа.

    И най-злият някога е бил добър човек; вършейки зло, извършил е предателство първо спрямо себе си. Ако погледнеш нещата от тоя ъгъл, няма да ти е трудно да се въздържиш от тежки думи. Животът е богат на възможности, срещаме какви ли не изненади, често това са неособено приятни срещи. Върши, каквото трябва, да става каквото ще!*

    Непрекъснато научаваме нещо ново, цял живот се учим; ако можеш, учи се от човешката слабост и склонността ни към грехове, и надявам се, не ще съжалиш. Преодоляното Зло, ако не те е съсипало, те прави силен духом, по-смирен външно, вътрешно – пламенен във вярата и съчувствието към човешкия ни род.

    Направил си добро на изпаднал в беда, а първата му работа подир вдигането от калта, е вместо да благодари, да захапе ръката, с която си му дал подкрепа. Е, що очакваш! Нормално. За нашите географски ширини и паралели то си е често срещан отговор. Всичко е наред, когато същият много специален някогашен твой приятел ръси глупости, заканва се да те осакати, че да го помниш, докато си жив.

    Който те е наранил – колкото и странно да изглежда, ти е дал възможност себе си да изпиташ, да преосмислиш и пренаредиш вътрешното си пространство, оръжията и войските си да строиш за сражения, където тепърва предстоят твоите победи и завоевания... дори над такава мижава работа, като посредствеността в приятелството.

    08.10.2004

    Снощи със зетя и двете ми щерки отбелязахме десетия рожден ден на внучката Невена. Това хлапе засега ми се нрави по характер. "Моя семка е!" – изпитвам тържеството на човека в сянка, каквато роля ми допада: да съзерцавам битката между Добро и Зло на арената, все едно съм сред Платоновите философи на трибуната, пред национална драма, която на живот и смърт се разиграва и у мен.

    Продължих с книгата на немеца Шваниц, почти връстник (роден в 1940 г.), и в текстовете му откривам остроумие, съчетано с ирония и шеговитост; и това ми харесва. Откривам още, че българите сме бяло петно, terra incognita в пейзажите му на Европейската култура. Вина ли е или пропуск, мисля си. От тоя пропуск ученият европеец не губи; губим ние, размесени като аморфна маса в представите му откъм от Централната и Западната част на континента с образи на жизнени малокултурни нации от Изтока. Не ни го казват, но за подреденото западноевропейско общество явно българите сме част от източното варварство. И симпатични в скудоумието си образи на любимци за Българската нация, като Азис, Бойко Борисов и пр., съвсем си идват на мястото. Минава ми през ум дяволската мисъл: че На запад ни бъркат със столипиновския крадец, с измамници от гетата, с хора, които първи изпъплиха от Живкова България и като Бай Ганьо разнасят славата ни на простаци по света.

    Ами че какво културно достолепие сме демонстрирали дотук от 1876 г. насам! Кланета, издевателства, Бай Ганьо, Христо Стоичков с ония жестове и ругатни по футболните терени на света... Как легендата да съчетая с ръкомахащия псуващ кавгаджия насред зелената морава!

    Политиците ни, с редки изключения, блестят като леке върху брюкселска дантела. Тълпи от бедняците на България, проституиращи наши момичета по западноевропейските магистрали, градове и курорти, групи за изнудване и обир, за възползване от облагите на Западна Европа, парвенюта, домогващи се към западната аристокрация на духа, подмазвачи, хитреци с манталитет на селски тарикат. Просташки се пъчим с разюздан "морал" във всякакви сфери на живота: от спорта до подправяне на банкноти, от ракия менте до просещи помощ от Запада и отстъпки, които западният гражданин не е длъжен да ни прави.

Художник Жан-Леон Жером: Клеопатра пред Цезар (1866)

    Лъже-демокрацията тук налагат под форма на чалга и циганско веселие. И това е продукт, който в момента изнасяме към Европа, за да внесем стари коли, дрешки и технологии на управление. Управленските структури тук облагодетелстват тесен кръг "наши хора", те са показни, не действащи. Образованието ни е в хаос от 1945 г. когато дедовците на днешните управляващи са се възкачили на власт. Семейството като институция за възпитание на младите е в криза. Медиите ни изнасят на преден план образци за личен успех на кокошкари, като банкера Левон Хампарцумян, травестита Азис, мутри, кръжащи около и във властта: все тарикати с нисък морал и високи претенции.**

    В същото време големите личности на нацията си отиват. Хайтов, Николай Гяуров, Радой Ралин, Христо Фотев, Александър Геров, Иван Радоев, Йордан Радичков, Валери Петров, Тончо Жечев, Георги Джагаров и пр. значими за нацията българи излязоха от живота омерзени, неразбрани, изоставени. И понякога то личи дори когато парвеню ги отрупва с титли и предвзета възхита, характерна за сноба.

    Образец на съвременния "българин" е отреклият се от българския си корен нагаждач спрямо силните на деня, англофил или русофил, влязъл в обществото на заможните, изживяващ се като аристократ – типичният новобогаташ, назидателно вирнал пръст към милиони бедстващи сънародници.

    Най-доброто от Българската нация се съхранява в средите на самотни бедни хора, философстващи край стадо овце или в занемарено дворче и къщурка, които най-добре знаят, че животът на повърхността е суета, а в дълбините нравственост.

Plovdiv, 7-8 oct. 2004 – redact. 28 apr. 2016

____
* Личният девиз на Лев Н. Толстой (1828-1910).

** Вж. едноименната статия: http://www.kyokuten.net/index.php?IDMenu=960&IDLang=1